Без Филтър

„Ню Йорк Таймс“: Борбата за бъдещето на ЕС ще се усили след вота

Резултатите от европейските избори демонстрираха усилването на разкола заради бъдещето на Европейския съюз.

Стремящите се да отслабят Европейския съюз популисти и националисти увеличиха броя на своите места в Европейския парламент след продължилите четири дни общоевропейски избори. Това обаче не стана онзи световен потоп, от който се бояха привържениците на традиционния начин на живот в Евросъюза.

Когато приключи преброяването на гласовете, популистите, най-вероятно, ще получат около 25% от 751 места в Европарламента. Това е повече от онези 20%, които те получиха преди пет години. Тези цифри бяха представени в неделя от ЕС.

Но избирателната активност този път беше по-висока от обичайната и това показва, че привържениците на ЕС също са повишили своята мотивация.

Като цяло резултатите показаха, че борбата за бъдещето на ЕС, т.е. по въпроса дали е необходима по-голяма и по-малка интеграция между европейските страни, само ще се усилва.

Получавайки повече гласове в парламента, популистите и националистите по-активно и по-настойчиво ще се заявят при разрешаването на такива въпроси, като имиграцията и бюджета. Най-вероятно те ще се опитат да стопират плановете на проевропейските политици, настоявайки за даване на повече пълномощия на държавите, а не на европейската бюрокрация, която те смятат за високомерна и изразяваща интересите на елита.

Въпреки това, обявяващите се против ЕС сили както и преди са разпокъсани и нееднородни, и на тях ще им бъде трудно да придобият по-сериозна власт.

Най-сериозните последици ще бъдат почувствани именно от страните, където крайнодесните и популистки лидери са най-необходими, а именно във Франция и в Италия. Така те могат още повече да нарушат традиционната партийна система и да се устремят към нови властови правомощия. Тези сили в продължение на много месеци рекламираха изборите в Европарламента, смятайки ги за проверка на собствената си популярност.

„Електоратът се стреми към промени и по тази причина той е доста неустойчив в своите симпатии, предпочитайки да подкрепи новите бунтари, а не стабилните партии, намиращи се на власт от десетилетия“, каза Марк Леонард, директор на Европейския съвет по международни отношения. „Страхът Европейският парламент да бъде превзет от крайнодесните сплоти проевропейските сили и това доведе до голямата избирателна активност и до подкрепата за зелените и либералните партии в цяла Европа“, добави той.

В неделя резултатите много бързо предизвикаха широк обществен резонанс от Рим до Париж.

Резултатите от Франция предвиждат трудни времена за президента Еманюел Макрон, който се позиционира като привърженик на евроинтеграцията и борец с тези, които се опитват да я отслабят. Кандидатите на неговата „Република, напред“ загубиха от партията „Национален сбор“ на Марин Льо Пен, която рязко критикува ЕС.

Нейната партия спечели победа с незначителен превес, но това беше достатъчно, за да нанесе символичен удар на президента. Льо Пен определи изборните резултати като „победа в интерес на Франция и нацията“.

Избраният от Макрон министър-председател Едуар Филип призна поражението си и каза, че той приеме резултатите „със смирение“. Според него „политическите лидери трябва да чуят сигнала“ и да „започнат да действат“. Избирателната активност във Франция надхвърли 50%, което е съществено над 42% от преди пет години.

Същото може да се каже за ЕС като цяло, където се случи първото за 40 години увеличаване на избирателната активност, която е най-висока от 1994 г.

В Германия, където активността също беше висока, добри резултати показаха „зелените“, превърнали се в главната партия на левите сили, а Германската социалдемократическа партия се представи по-слабо и по тази причина може да напусне коалицията.

Най-голямата партия в Германия ХДС също отслаби своите позиции, а крайнодесните популисти в лицето на „Алтернатива за Германия“ получиха 11%. Въпреки всичко това е не по-малко впечатляващ резултат за АГ, които на парламентарните избори през 2017 г. получиха 12,6%.

Следователно, в Европейския парламент, където „мейнстрийм“ партиите отслабиха своите позиции и където се усили разкола, дясноцентристите и лявоцентристите за пръв път от 40 години няма да контролират мнозинството. И едните, и другите отслабиха своето положение в парламента, а либералите, „зелените“ и популистите усилиха своите позиции.

Проевропейските партии на „мейнстрийма“ получиха около две трети от мандатите, но дясноцентристите и левоцентристите с помощта на партията на Макрон ще трябва да си сътрудничат с либералите, за да сформират устойчиво мнозинство. А „зелените“, които показаха добри резултати в цяла Европа, ще имат по-голяма тежест и влияние.

Лидерите на двете най-големи традиционни партии в ЕП заявиха, че няма да си сътрудничат с крайнодесните, а също така призоваха за сътрудничество между проевропейските партии.

Лидерът на Европейската народна партия Манфред Вебер в неделя вечерта заяви: „Сега тези, които се обявяват за силен Европейски съюз, ще трябва да се обединят“. По думите на Вебер неговата парламентарна група няма да си сътрудничи с нито една от тези партии, които не вярват в бъдещето на Евросъюза.

Резултатите бяха утешение до някаква степен за центристите.

„За пореден път, посрамвайки пророците на апокалипсиса, Европа нелошо върви напред“, каза главният икономист на германската банка „Баренберг“ Холгер Шмидинг. „Успехът на предходните избори на популистките партии на национално ниво мобилизира така нареченият „мейнстрийм“ – основното направление на европейската политика. Брекзит, Тръмп, Китай и Русия също така бяха възприети като предизвикателства и провокираха определено противопоставяне на проевропейския мейнстрийм“, каза той. Шмидинг нарече това съставна част на „като цяло полезните и здравословни дебати за бъдещето на европейската интеграция“.

Директорът на Европейския съвет по международни отношения Марк Леонард заяви, че въпреки прогнозите изместването към крайнодесните или антиевропейските партии в мащабите на целия континент не се е случило.

Но намаляването на подадените гласове за така наречените „партии на статуквото“ е „предупреждение, че нищо няма да е както преди“. „Съставът на новия парламент ще бъде в полза на проевропейците, но това не означава, че те имат мандат да правят това, което правеха по-рано“, добави той.

През тази година изборите за Европейския парламент предизвикаха много по-голям интерес от което и да било гласуване в ЕС за последните 10 години. Наблюдателите видяха в тях възможност да измерят популярността на различните евроскептични партии, обявяващи се против миграцията, елитите и ЕС.

За отделните страни-членки на ЕС резултатите от гласуването станаха оценка, поставяна на управляващата партии, преди всичко, в големите държани, като Франция, Германия и Италия.

В Белгия, където също така се проведоха национални и регионални избори, голяма победа на север във Фландрия спечели крайнодясната, антиимигрантска и сепаратистка партия „Фламандски интерес“. Тя ще заеме второ място във фламандския парламент, изпреварена само от Новия фламандски алианс, който също е националистическа партия. „Зелените“ и социалистите показаха добри резултати в Брюксел и във френскоезична Валония.

След сериозното поражение, което му нанесоха консерваторите, гръцкият премиер Алексис Ципрас от лявата популистка партия СИРИЗА призова за провеждането на предсрочни избори, които могат да се състоят в юни. Мнозина смятат, че то иска да отслаби очакваното поражение на своята партия от „Нова демокрация“, която според прогнозите ще контролира правителството.

Гласуването в Германия се оценява като присъда за лявоцентристката ГСДП, крайнодясната АГ и новия лидер на ХДС Анегрет Крамп-Каренбауер, която се надява за смени Ангела Меркел на поста канцлер.

Италия бе следена, за да се види, как вицепремиерът и неудържим популист Матео Салвини от „Северната лига“ ще се противопостави на своите коалиционни партньори в правителството от Движението „Пет звезди“. На масата беше заложена съдбата на цялата коалиция. Салвини остава главният противник на имиграцията в Европа сред крайнодесните.

Антиимигрантската и популистка „Северна лига“ финишира първа, спечелвайки около 30% по данни от екзит пола, което се смята като минимум за постигане на успех. Той искаше да постигне повече. Но само допреди пет години лигата печелеше едва 6,2% от гласовете. Нейният партньор в управляващата коалиция лявото популистко Движение „Пет звезди“ остана трето, отстъпвайки второто място на социалистите от Демократическата партия.

Салвини определи тези избори като референдум за Европа и подобри своите позиции. Сега той може да претендира за ролята на лидер на евроантагонистичните и националистични сили вътре в ЕС.

Различните популисти ще се постараят да гласуват единен блок, но те едва ли ще могат да съставят парламентарна група, защото между тях съществуват стари разногласия по такива въпроси като Русия, регионалната помощ и разпределението на мигрантите по страните в ЕС.

Единственото, с което са съгласни популистите, това е необходимостта от подкопаването на системата. Заради тях ще бъде трудно да се намери консенсус по европейския бюджет и законодателство. Новият състав на ЕП ще бъде доста по-хаотичен и ще бъде по-труден за управление.

Великобритания това е отделен случай, защото планира да напусне ЕС. Там изборите не се разглеждаха като континентален въпрос, а като присъда за двете основни партии в страната – управляващите консерватори и опозиционните лейбъристи.

Изглежда, че резултатите ще се превърнат в катастрофа за двете главни партии, защото новата партия на Брекзита на Найджъл Фараж спечели убедителна победа. Но последиците от това ще имат по-голямо значение не за европейската политика, а за вътрешните работи във Великобритания.

Традиционно избирателната активност на европейските избори е ниска. Избирателите ги използват, за да изразят своя протест срещу националните правителства. /БГНЕС

———-

Стивън Ерлангер, „Ню Йорк Таймс“.

София
10°
light intensity drizzle
humidity: 50%
wind: 3m/s W
H 10 • L 9
16°
Fri
19°
Sat
22°
Sun
20°
Mon
Weather from OpenWeatherMap

DW.COM