Без Филтър

Огромен архив разказва историята на емиграцията ни в САЩ и Канада

Тухли от първата българска църква в САЩ, кандилницата на архимандрит Теофилакт – първият български свещеник в Северна Америка, пишещи машини от редакциите на вестниците „Народен глас“ и „Македонска трибуна“, огромно количество книги с библиографска рядкост и периодични издания по проблемите на българската емиграция – това са само една малка част от нещата, които могат да бъдат видени в Института по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Тодоров Гаджев“.

Основан от покойния българският ветеринарен лекар д-р Иван Гаджев и кръстен по-късно на неговия баща, институтът започва дейност през 70-те години в САЩ. Там д-р Гаджев попада няколко години по-рано, а причините са политически. Поради настояването му да се преразгледа случаят с убийството на неговия баща, отношенията му с ръководството на БКП в родния му град Гоце Делчев се влошават и той е принуден да рискува и да пресече строго охраняваната българо-гръцка граница. Докато развива успешна кариера в САЩ, д-р Иван Гаджев започва да трупа огромната сбирка от автентични документи, интересни предмети и редки книги, свързани с историята на българската емиграция в Северна Америка. През 2001 година дори построява със собствени средства специална триетажна сграда до родния му дом Гоце Делчев, където институтът се мести, а целта е една – да поддържа връзки с учени от цял свят, интересуващи се от събитията на Балканския полуостров.

„Много хора са дарявали архивите си на него, имайки му пълно доверие да ги съхрани. Той прави това от 1976 г. до смъртта си. Материалите тук се отнасят основно за емиграцията ни в Северна Америка, но няма как да не се припокриват с други теми, сред които македонският въпрос, ВМРО, мигрантите след войните и др. Институтът покрива много други теми, важни за българската история“, разказа в интервю за БГНЕС синът му Тодор Гаджев, който сега е уредник на института.

Той най-много се гордее с факта, че баща му прави всичко със собствени средства, което му е гарантирало пълна независимост. Но има и неща, за които съжалява. Едно от тях е, че историците почти не проявяват интерес към многото документи и ценни предмети, които имат голяма историческа и научна стойност. „След смъртта на баща ми няма кой да пише и кой да работи по тези теми“, казва той с огорчение, но все пак се шегува, че един историк може да прекара цялата си кариера между рафтовете в института.

Ето защо той води преговори с държавата да придобие съдържанието на архива, за да може тя да се погрижи за неговото опазване, за чиято цел е започнал и неговия опис.

„Информацията безкрай, но е необработена. Тепърва предстои да направим подробен опис, защото до сега правихме груб такъв в продължение на шест месеца, със съдействие на специалисти от държавния архив. Нашето желание е да си остане тук и да функционира като институт с назначени един-двама служители. Да идват историци и студенти, да пишат дисертациите си и темите си“, разказва Тодор Гаджев.

Самият той е роден и работи в САЩ, но идва често в България, за да полага грижи за фондовете на института. Там вече са изградени специална климатична инсталация и алармена система, които да осигуряват правилното съхранение на безценните документи и предмети. За да помогне за описа на архивните единици, партия „Възраждане“ на Костадин Костадинов дарява на института сума в размер на 10 хил. лв.

Във фонда на института се съхраняват много от спомените на български дисиденти, които са емигрирали в САЩ и Канада в различни периоди. Самият Иван Гаджев е записвал на магнетофон разговорите си с тях, а след това докарал от България професионален стенограф, който да материализира в текст на хартия думите им, които сега са грижливо подредени в папки из лавиците на института. Там се пазят и всички около 300 аудио записи, които Тодор Гаджев вече е дал за дигитализация.

Там е пишещата машина на Петър Семерджиев, който бяга от България в Израел. „Той има много интересна история, защото от най-големият комунист, става най-големият антикомунист“, разказва за него Тодор Гаджев.

Сред експонатите е значката на ВМРО на Никола Гушлев, дадена му от ген. Александър Протогеров, на когото той е личен телохранител. За да запази живота си, посъветван от ген. Протогеров, той заминава за Торонто, където умира на 90-годишна възраст. Спомените му са записани от д-р Иван Гаджев и публикувания в написана от него книга.

Във фонда на института се съхраняват и много прокламации от кметства на различни градове в САЩ, с които се разрешава пред сградата на общината да бъде издигнат българския флаг на националния ни празник – 3 март.

„Интерес предизвикват и две стари банкови книжки от сметки на местната организация на ВМРО“, допълва той.

В института може да бъде видян и актът за раждане на Георги Пирински, заради който през 1996 година ЦИК му отказва регистрация за президентските избори като кандидат на БСП, а аргументът за това е, че той не отговаря на изискването на член 93, ал. 2 от Конституцията „да има българско гражданство по рождение“, защото е роден в САЩ.

С особено висока стойност са документите за създаването на българските православни църкви в Северна Америка, за създаването на Македонската патриотична организация (МПО), Български национален фронт (БНФ), Македоно-американски народен съюз (МАНС) и други български емигрантски организации и дружества, както и личните документи на известни български емигранти с определен принос в научния и в обществения живот в чужбина.

Специално внимание заслужава и богатата църковна утвар и ценните икони, подарени от различни български свещеници от изоставените български черкви в Северна Америка. Всички църковни предмети се намират в уредения параклис в сградата на института. Там са изложени по няколко оригинални тухли от основите на първата и десетата българска черква в Северна Америка, съответно „Св. Троица“ в гр. Мадисън, щата Илинойс, и „Св. Троица“ в гр. Детройт.

Според Тодор Гаджев с всичко това институтът си поставя простичка цел – да съхранява и изследва историята на българите-емигранти в Северна Америка, както и да запознае обществото с техните произход, вяра, народна култура и човешки въжделения. Освен това той подпомага всички историци, етнографи, социолози и общественици, желаещи да проучват историята и проблемите на българската емиграция там.

За съжаление обаче това, което не могат или не искат да направят държавата и нейните институции, го прави единствено семейството на д-р Гаджев. /БГНЕС

София
11°
clear sky
humidity: 81%
wind: 0m/s NNW
H 15 • L 15
28°
Tue
21°
Wed
17°
Thu
17°
Fri
Weather from OpenWeatherMap

DW.COM