Без Филтър

Опасно време за стабилността на Черна гора и на Балканите

В неделя, на 30 август, гражданите на Черна гора ще гласуват за ново правителство в края на кампания, която се бори с къкрещото етническо насилие и растяща намеса от страна на Сръбската православна църква. СПЦ използва този момент, за да мобилизира противниците на новия Закон за вероизповеданията, изискващ регистрация на църковна собственост.


През по-голямата част от XX век Черна гора беше част от Югославия. Тя до голяма степен избегна насилствения конфликт, обхванал региона през 90-те години, и накрая стана независима от Сърбия през 2006 г. след мирен референдум. Първоначално СПЦ предяви иск за собствеността на Черногорската православна църква след падането на крал Никола през 1918 г., а новият закон е предназначен да изисква доказателство за собственост, придобита преди тази историческа дата.
Наскоро Черна гора стана член на НАТО и започна процес на присъединяване към ЕС. Но докато Черна гора и нейните съседи Северна Македония, Албания, Косово и Босна и Херцеговина все повече се стремят към съюзи със западните демокрации, Сърбия играе двулична игра на приятел с Русия и в същото време с половин уста заявява желание за присъединяване към ЕС.
Независимо от редицата проблеми в Черна гора, подобни на тези в други новоразвиващи се демокрации, като организираната престъпност и корупцията, тази малка балканска държава с приблизително 640 000 души население, отбелязва известен напредък. Роденият в Черна гора професор по международни отношения и управление на конфликти в университета „Джонс Хопкинс“ Синиша Вукович описва черногорската демокрация като „работа в процес“, която ще продължи да изисква подкрепата и съветите на други западни либерални демокрации, както и тази на НАТО. Всъщност, както той, така и други черногорци изтъкват бъдещото членство в ЕС като гарант за напредъка на демокрацията.
СПЦ беше един от основните участници във войните в Хърватия и Босна през 90-те години на миналия век, когато нейното духовенство често се появяваше наред с прословутите военни престъпници, като дори благославяше скандалния паравоенен отряд „Скорпион” непосредствено преди зверствата в Сребреница.
Бившият депутат от Лейбъристката партия и председател на партийната парламентарна група за Черна гора (2015-17 г.) Джон Гроган посочва в политически доклад на ЕС, че за въпросния Закон за вероизповеданията са били нужни пет години на планиране и консултации. Той е подкрепен от различни партии в парламента и има подкрепата на Венецианската комисия, консултативен орган на Съвета на Европа, създаден през 1990 г. след падането на Берлинската стена и съставен от независими експерти в областта на конституционното право. Комисията даде висока оценка на работата на черногорските власти и отбеляза, че „осигуряването на нова правна рамка за упражняване на правото на свобода на вероизповедание или убеждения, която надлежно отчита съвременните и историческите условия в страната, днес е необходимост“.
В масовите черногорски медии сръбските националистически опозиционни партии наричат членовете на ДПС (настоящата партия на правителството) езичници и мечтаят черногорското крайбрежие отново да бъде част от „Велика Сърбия“. Всичко това е подарък за антиевропейските сили, стимулирани от поддръжниците на Владимир Путин и Стив Банън, които насърчават ретроградни нелиберални сили, насочени срещу демократичните постижения на западната цивилизация, култивирайки особена нетърпимост към НАТО, която в момента е най-силната опора срещу руското влияние на Балканите.
С пандемията, ограничаваща обхвата на изборните наблюдения, това е изключително опасно време за стабилността не само на Черна гора, но и на целия регион. Онези, които призовават за намеса на НАТО за спасяване на сръбските православни християни, може би е по-добре да прочетат първо техните историческите книги. /БГНЕС

———–

Джули Уорд и Джейсън Голд за “LabourList”

DW.COM