Без Филтър

Пламен Димитров: Кинжален удар с дронове в най-уязвимото място на Саудитска Арабия

Атака с дронове срещу Саудитска Арабия от края на миналата седмица доведе до паника на световния нефтен пазар и постави много въпроси за ефективността на военните разходи на пустинното кралство.

В събота преди зазоряване бяха ударени завода за очистване на суровия петрол в Абкайк и нефтеното находище Хурайс, намиращи се в източната част на Саудитска Арабия, недалеч от водите на Персийския залив. Няколко дни светът бе в неведение за реалните щети върху съоръженията. Което донякъде е обяснимо – властите в Рияд нямат интерес да обясняват какво точно е поразено от ударите на дроновете, защото така ще дадат обратна информация на организаторите на атаката и ще им позволят в бъдеще да я повторят с още по-голям успех.

Ударът срещу съоръженията в Абкайк и Хурайс имаше гръмовен ефект, защото бе нанесен срещу най-важните нефтоочистващи мощности на най-големия износител на петрол в света. За миналата година приходите на Саудитска Арабия от продажба на нефт в чужбина са за 183 млрд. долара. Без завода в Абкайк, който очиства петрола от сероводород и други примеси, експортният капацитет на страната пада с 5,7 милиона барела на ден, което е приблизително 6% от световното потребление. Поради това в първия работен ден след атаките цената на нефта скочи с десетина долара – за последно такова голямо повишение е имало заради Войната в Залива от 1991 г., когато САЩ сразиха Ирак и го принудиха да се изтегли от окупирания Кувейт.

В световен мащаб има свободен капацитет за производство на петрол от около 3-4 млн. барела дневно, но проблемът е, че по-голяма част от него е именно в Саудитска Арабия и е привързан към очистващите съоръжения в Абкайк. В последно време страните от ОПЕК и Русия се договориха да ограничат нефтеното си производство, за да не позволят твърде голямо поевтиняване на суровината. Но дори и тези ограничения да отпаднат моментално, допълнителните обеми нефт, които ще излязат на пазара, не надхвърлят 1 млн. барела дневно.

Разбира се, Саудитска Арабия има складирани резерви от суров петрол, които може да пусне на пазара в случай на криза. Сериозни запаси имат и САЩ и другите големи западни страни вносителки на нефт. Поучени от кризата през 70-те години на миналия век, когато пострадаха от арабското петролно ембарго, сега повечето от тях имат резерви, покриващи 90-дневното им потребление. Така че въпросът за цената на нефта се свеждаше до това за колко време Саудитска Арабия може да ремонтира повредените съоръжения в Абкайк и Хурайс. В сряда дойде успокоителната новина, че това ще стане до края на септември и световните петролни котировки отново се върнаха на нивата от преди съботните удари с дронове.

Дроновата атака срещу очистващите мощности на Саудитска Арабия повдигна и много въпроси от геополитически и военно-стратегически характер. Отговорност за нападението веднага пое армията на бунтовниците от племената хуси в Йемен. След като завладяха столицата Сана, те са главният фактор в ожесточената гражданска война в тази арабска страна като срещу тях освен вътрешните им противници се бори и международна коалиция, оглавявана от Саудитска Арабия и подкрепяна от САЩ. От своя страна хусите са подкрепяни от Иран – главният враг на саудитите и на американците в региона.

Говорител на хусите уточни, че те са били подпомогнати от хора вътре в Саудитска Арабия. Имайки предвид, че атаката е изисквала сложна координация и събиране на разузнавателни данни, напълно възможно е ирански агенти вътре в саудитското кралство да имат участие в нея. Техеран по принцип се опира на широка мрежа от свои съюзници недържавни играчи в района на Близкия Изток. Това е възможно поради наличието на шиитски малцинства в много от близкоизточните държави. Такова малцинство има и в Саудитска Арабия и то населява главно нефтодобивните райони в източната част на страната.

Повечето наблюдатели обаче се съмняват, че планинските племена на йеменските хуси имат потенциал да организират една толкова мащабна, сложна и успешна атака срещу Саудитска Арабия. В такъв случай подозренията се прехвърлят върху Иран – голяма и сравнително технологично напреднала държава, която има интерес да порази своя главен враг. Освен това иранската територия е значително по-близко до ударените очистващи съоръжения, отколкото Йемен. Именно към Техеран посочиха и саудитските власти още в първия ден след атаката, а в сряда представиха и своите доказателства за това – останки от дронове и крилати ракети, за които твърдят, че са иранско производство.

Американците също бяха категорични, че ударът с дроновете е нанесен именно от иранска територия. Това доведе до поредното изостряне на военното напрежение между Техеран и Вашингтон. Верен на своя стил, Тръмп даваше противоречиви изявления за бъдещите действия на САЩ спрямо Иран, но засега изглежда, че няма да има военен удар.

Независимо от това как ще се развива за в бъдеще военната конфронтация в Йемен и враждата между Саудитска Арабия и Иран, в Рияд трябва да се замислят за ефективността на своите военни разходи. Кралството е на трето място в света по размер на своя военен бюджет, изпреварвайки страни като Русия, Франция и Индия. За миналата година военните разходи на Саудитска Арабия са за около 67 млрд. долара, което е точно колкото целия брутен вътрешен продукт на България. За сравнение – военният бюджет на Иран е само 13 млрд. долара, но явно се използва по-ефективно. Към Саудитска Арабия са насочени 10 процента от оръжейния износ на САЩ. Кралството се е въоръжило със съвременни изтребители и самолети-цистерни, които да ги зареждат във въздуха. Друго голямо разходно перо са системите за противовъздушна отбрана. Саудитска Арабия разполага с американските комплекси „Пейтриът”, но те са разположени предимно около столицата и големите градове.

Саудитската противовъздушна отбрана многократно е засичала и обезвреждала балистични ракети, изстрелвани от хусите, но изглежда безсилна срещу дроновете и крилатите ракети, които са били използвани за атаката срещу Абкайк и Хурайс. Те летят на малка височина и трудно могат да бъдат засечени от комплексите „Пейтриът”. А и свалянето им би изглеждало като стрелба с оръдие срещу врабчета. Повечето дронове струват максимум няколко десетки хиляди долара, а една ракета „Пейтриът” – 3 милиона долара. Освен това дроновете, ударили Абкайк и Хурайс, явно са летели на рояк. Военни експерти смятат, че срещу тях по-ефективна би била система, която да излъчва електронен сигнал и да блокира ориентацията им.

Независимо от това откъде са дошли дроновете и крилатите ракети, поразили саудитските петролни съоръжения, ясно е, че асиметричната война вече става ежедневие за взривоопасния близкоизточен регион. И в нея невинаги печели този, който може да си позволи да похарчи милиарди долари за мощни оръжия. Другата тенденция е, че безпилотните летателни апарати ще имат все по-важна роля във военното дело и до известна степен ще изземват част от функциите на класическата авиация. Илюстрация за ефективността на дроновете е фактът, че през февруари 2006 г. очистващото съоръжение в Абкайк вече е било атакувано от „Ал Кайда” с две коли-бомби, шофирани от камикадзета, но тогава щетите са били много по-малки и са отстранени само за ден. /БГНЕС

————-

Пламен Димитров, Информационен център на Министерство на отбраната.

София
9°
clear sky
humidity: 58%
wind: 3m/s SSE
H 12 • L 8
22°
Sat
22°
Sun
23°
Mon
24°
Tue
Weather from OpenWeatherMap

DW.COM