Без Филтър

Проф. арх. Бойко Кадинов: София има нужда от зелен борд

София има всички шансове да става все по-добър град. Тук се срещат едни динамични процеси като част от самата експанзия от европейското ни развитие. Това заяви в интервю за БГНЕС проф. арх. Бойко Кадинов.

“Силно нарастващият, понякога диспропорционално, обем на потенциално желаещите да работят и да обитават този град се отразява и по отношение на транспорта, и по отношение на презастрояването в определени територии. Струва ми се, че това са част от въпросите, над които всеки ден и постъпателно този град трябва да мисли“, каза Кадинов.

Според него общината трябва да отдели повече внимание на публичната среда, на онова, което е обществено значимо и прави всъщност София реален европейски град. „В този смисъл констатираме намаляване на свободни терени, на които да бъдат застроявани следващи обекти. Особено важно е да бъдат разгледани зоните за индустриално развитие. Много е важно този град не само да потребява, но и да генерира икономически, социален и културен продукт. Сякаш това много активно развитие на града доведе до изчерпване на терените за застрояване и това го констатираме през нарастващите проблеми за дефицит на детски градини или презастрояване на определени територии, което ръководството на града се опитва да преодолява”, заяви той.

Според него, е настъпил моментът за преосмисляне на модела. „София би трябвало да се развива в онези зелени територии, които са отдалечени от компресираната градска част. Коронакризата води след себе си интересът на хората да търсят добри, зелени територии и изоставени къщи край София“, отбеляза проф. Кадинов.

Мога да кажа, че с финансовия успех да влезем в чакалнята на еврозоната и с нашия финансов борд, този град има нужда от зелен борд. „Садете дървета, развивайте парковете, развивайте културните и зелени пространства, местата за спорт вместо дрога“, каза архитектът.

На въпрос накъде трябва да расте София, проф. Кадинов препоръчва градът да се развива към своята зелена периферия и към квартали като Обеля, Люлин, Младост, Рударци или Мърчаево, които понякога са подценявани. Това ще даде нов кислород за столицата.

Дискусионна е все още темата за строителството на високи сгради на места, главно с достъп до метро, посочва още проф. Кадинов. „Считам, че този процес е важен, но с времето този процент на желанието (да се строят високи сгради) ще намалява. Защото офисите във вида, който строяхме до момента, са практически неизползваеми. Никой не иска да влиза в една вентилационна система, в билдинг на 20 или 30 етажа с риск да бъде потенциално заразен при ниски площи на използваемост. А вие стоите затворен в една стъклена кула. Погледнете какво правят големите компании тип „Гугъл“. Там са в зелени пространства при свободен избор на работна среда“, посочи архитектът.

„От тази гледна точка е особено важно територии като бившият комбинат „Кремиковци“ да бъдат разглеждани не като „Черен Петър“, който стои някъде в колодата, а да влезе в общото поведение на града. Трябва да се търсят и транспортни, и други аргументи, включително социални, и културни. Културата не се измерва само с броя на театралните спектакли, например, тя минава през цялата среда, която произвежда онзи съвременен типаж хора, които не са тъчскрийнът, а произвеждат едно бъдеще. Аз съм убеден, че София заслужава това бъдеще и може да става все по-европейска столица“, подчерта той. /БГНЕС

—————

Проф. д.н. арх. Бойко Кадинов е преподавател в катедра „Обществени сгради” в УАСГ, чете лекции в Париж, Брюксел, Венеция, др. Последните му самостоятелни изложби са в Лондон, Женева и Париж. Автор на книгата „Архитектурни скуларии” и на теоретичното произведение „Десет архитектурни заповеди”. Лауреат на множество национални и международни награди. Член е на Международната академия за архитектура, председател на българския клон на ”COBATY“ – международна организация с 50 г. история, чийто членове са архитекти, строители и предприемачи. Ръководи Архитектурна агенция “Братя Кадинови”.

DW.COM