Без Филтър

Проф. Вера Бонева: Дигитализацията е бъдещето на музея, но няма да го замени

Ускори ли COVID-кризата и изолацията процесите на дигитализация на музейните фондове, даваща възможност на достъп хората до културното наследство? Как новите технологии променят традиционните културни институции? Ще догони ли България другите европейски държави в този процес? На тези и още въпроси, в интервю за БГНЕ, отговори проф. Вера Бонева, историк, университетски преподавател и експерт му музеология.

БГНЕС: Проф. Бонева, как новите технологии променят традиционния музей?

Проф. Вера Бонева: Новите технологии започнаха да променят традиционната музейна институция още преди COVID-кризата. Това е видимо от разработените продукти, които от около 10 години вече са в нашите музеи. От една страна, в самите експозиции вече присъстват много дигитални компоненти. Такъв компонент например е виртуалният гид в Музея на индустрията в Габрово или Регионалния музей във Велико Търново, което е много атрактивно и въздействащо. Технологиите също така дават и възможност за представянето на повече информация за посетителите, тъй като в музейната експозиция не можем да включим цялото знание за отделните експонати. От трета страна започнаха процеси на дигитализация на самите описания на културните ценности. Както в библиотеките, музеите също трябва да направят дигитален архив на културното си богатство.

Процесите вървят, а всички тези елементи на дигитализацията са част и от политиката за управление на културното наследство, и от текущата работата на музеите.

БГНЕС: Какво добави COVID-кризата?

Проф. Вера Бонева: Разшири се присъствието на дигитални експозиции, особено в периода, когато музеите бяха затворени и не се посрещаха посетители. Част от таблата с информация и артефактите, за които имаме 2D или 3D файлове, бяха показани на интернет сайтовете. Това помогна за контакта с музея в периода на пълна изолация. Вторият подход, който обаче е много по-скъп, са т. нар. дигитални разходки в музейните зали. Той също беше осъществен от някои институции, но само от тези, разполагащи с повече ресурс. Музеите в Пловдив, Музеят на хумора и сатирата в Габрово, някои градски художествени галерии, като Варненската, могат да бъдат разгледани виртуално.

През лятото имаше лек застой в дигитализацията, тъй като музеите отвориха вратите си за посетители. Сега пак тече процес на активно представяне на дигитално съдържание под различни форми и за различни публики.

БГНЕС: Дигиталният музей – това ли е музеят на бъдещето?

Проф. Вера Бонева: Не съм съгласна! Дигиталният музей е една условна категория, той е един елемент от съществуващия музей. Официалната дефиниция на музея, която международната организация на музеите е лансирала, е, че музеят е физическо пространство, което осигурява опазването на артефактите от миналото, съхраняването и предаването им на следващите поколения. Това е музеят. Виртуалното е само елемент, който показва наличното съдържание в една или няколко институции, както на експерти, така на широката публика. Това е част от бъдещето на музея, при всички случаи, но няма как дигиталният музей да замени реалния физически музей.

БГНЕС: Как се справя страната ни в това да дигитализира културно-историческото си наследство?

Проф. Вера Бонева: Труден въпрос, който трябва да бъде разделен на части. По отношение на политики на ниво Министерство на културата, както и на ниво общини с големи културни резервати и богатство – като София, Пловдив, Велико Търново, Варна, има целенасочена политика за дигитализация, за опазване на културното наследство и за преодоляване на културните последици от настоящата криза. В практически план обаче, част от действията са доста фрагментирани и понякога със слаб резултат. Какво имам предвид? В продължение на вече 11 години имаме Закон за културното наследство, приет през 2009 г. В него е казано, че трябва да има национална база от данни с описанията на всичките 7,5 млн. движими културни ценности в българските музеи. Законодателят го е предвидил, но изпълнителната власт все още не е предоставила национален софтуер, за да импортираме данните от дигитализираните описания на отделните културни ценности. Такава база данни имат библиотеките, където описват книгите. Такова нещо не е направено по отношение на музеите. По места обаче се работи, има музеи, които изцяло са дигитализирали описанията на ценностите си. Колегите работят, но с различен софтуер и различни модели на дигитализация. Създават интересни продукти, опазвайки и популяризирайки културното наследство, но в национален план, като цялостна и хомогенна практика, отсъстват важните елементи на тази дейност.

Европейската комисия е създала една платформа за културното наследство на Европа – Europeana, която работи с отделни институции и държави от ЕС. Българските музеи представят нашето културно съдържание там и то е сравнително интересно и разнообразно. В общонационален план сме назад, в сравнение със страни като Гърция, Румъния, Полша. Не се сравняваме със страни като Франция и Германия, където ресурсите за опазване на културното богатство са неизмеримо по-големи.

БГНЕС: Ще наваксаме ли в този процес?

Проф. Вера Бонева: Ще наваксаме, всички имат желание. Имаме експертиза, имаме много добре подготвени специалисти. Има и доброволци от компютърния сектор, които са готови безплатно да създават продукти. Това ме зарежда с оптимизъм, че много бързо ще наваксаме нашето секторно изоставане в областта на дигитализацията на национално ниво. /БГНЕС

DW.COM