Без Филтър

Проф. Вернер Патцелт: Правителството на Германия няма да падне заради Урсула фон дер Лайен

На 16-ти юли ще разберем, дали трябва да научим, как правилно се произнася името на германския министър на отбраната Урсула фон дер Лайен. С нейната номинацията европейските лидери разрешиха един проблем в Брюксел, но създадоха нов в Берлин. Там управлява голяма коалиция на консерваторите на канцлера Ангела Меркел със социалдемократите, които се разсърдиха, че номинацията е минала през главите на министрите. Бившият председател на социалдемократическата партия и външен министър Зигмар Габриел обяви, че казусът е достатъчна причина за напускане на кабинета, а бившият председател на ЕП Мартин Шулц видя в задкулисно налагане на решения, които погребват системата на шпитценкандидатите. Между другото, идея именно на Мартин Шулц. Разсърдиха се обаче и действащи политици на социалдемократите.

Ето какво е мнението на политолога от университета в Дрезден проф. Вернер Патцелт, споделено пред БНР, което го попита по-конкретно дали социалдемократите просто не си търсят повод да излязат от коалицията, обезличила най-старата германска партия и донесла ѝ само негативи:

„Така е, но този повод трябва да е достатъчно убедителен. А номинацията на Фон дер Лайен не е. Социалдемократите влязоха в поредната голяма коалиция с категоричната заявка, че в средата на мандата, т.е. в края на тази година, ще преразгледат участието си в правителството. Освен това партията продължава да си търси председател след оставката на Андреа Налес и не е в състояние да вземе едно толкова кардинално решение“.

Щефан Корнелиус, шеф на международната политика във в-к „Зюддойче цайтунг“, също смята, че Урсула фон дер Лайен няма да свали правителството. Ако то падне, ще е заради двете партии, които ще запишат поредните катастрофални изборни резултати наесен. Тогава в три източногермански провинции предстоят много тежки регионални избори:

„Съпротивата на социалдемократите срещу Фон дер Лайен е доста лицемерна. Ако трябва да сме честни, канцлерът Меркел отстояваше до последно принципа на водещите кандидати, и макар дълбоко в себе си да не харесва Манфред Вебер, тя държеше на него“.

Меркел обаче трябваше да понесе сериозно количество критика в родината си, че вече не е онзи влиятелен политик, който може да налага решения. Проф. Патцелт е член на нейния ХДС и известен неин критик.

„Номинацията на Фон дер Лайен е по-скоро късмет, отколкото резултат от политическите умения на Меркел. Защото в крайна сметка покерът беше спечелен от френския президент Еманюел Макрон. Той предотврати германския шпитценкандидат, наложи французойка за шеф на ЕЦБ и не на последно място направи услуга на Меркел, като я извади от неудобното положение да не подкрепя искрено Вебер“, отбеляза Патцелт.

Според Щефан Корнелиус от „Зюддойче цайтунг“ Меркел за пореден път е успяла да разчете правилно ситуацията и се е доверила на инстинкта си, че Фон дер Лайен може да е решението, което ще задоволи ЕНП. Сделката бе постигната в среднощни задкулисни разговори, което също бе остро критикувано. Колко нормален е този процес обаче, обяснява Щефан Корнелиус: „Аз не съм съгласен с тази критика. Решенията в ЕС се взимат на различни нива. Европейският съвет е едно от тези нива. Лидерите са достатъчно демократично избрани и легитимни, за да взимат решения. Освен това решения от този род никога не се взимат в широк формат, какъвто е пленарната зала. Така е и на национално ниво – преди съставянето на кабинет се водят дискусии, и едва след това министрите се подлагат на гласуване в парламента.

„Договорите са пределно ясни – Европейският съвет предлага, а Европейският парламент приема или отхвърля. А сега Европейският парламент се опитва да преиначи този процес, като казва, Съветът предлага, но ние искаме да кажем на Съвета, кого да предложи“, коментира той.

Колко опасна е обаче така постигнатата сделка за достоверността на ЕС в очите на евроскептиците, чиито упрек към Брюксел е непрозрачност и самодоволство?

Проф. Патцелт: „Що се отнася до задкулисието, трябва да признаем, че в политиката е така. Просто така се прави политика. Проблемът обаче е, че на избиратели се пробута идеята, че с гласа си ще изберат председателя на ЕК. Обществото беше заблудено и евроскептиците несъмнено ще напомнят при всяка отдала им се възможност, че европейските лидери излъгаха избирателите.

Излъгаха ги за шпитценкандидатите – идея, която дойде от Германия и срещна съпротивата на Франция в лицето на президента Еманюел Макрон.

Колко разстроени са отношенията между Берлин и Париж, проф. Патцелт?

„Отношенията между Берлин и Париж действително не са отлични, но драмата около водещите кандидати има и друг аспект. Големият въпрос е, дали политическата система в ЕС трябва и може да се парламентаризира. Т.е. дали в бъдеще европейските избори ще излъчват парламентарно мнозинство, което от своя страна да излъчи председателя на комисията. В една такава система комисията би била европейското правителство, а европейският съвет, т.е. лидерите на страните-членки – нещо като една от двете камари на парламента в един федерален европейски съюз.

От тази гледна точка е естествено, че именно Германия предложи системата на шпитценкандидатите, защото тя е предвестник на федералното устройство. А то е добре познато на германците от собствената им история, и винаги са се стремили към федерализацията на Европа.

Тази идея обаче съвсем не се харесва на французите и на други страни в Европа, които искат да запазят националния си облик. Така този основен спор за бъдещето пролича и в мъчителните преговори за ръководните постове в съюза. Според мен Меркел е с отслабени позиции не като личност, а като канцлер на Германия, защото европейските ѝ партньори не харесват германската идея за федерализация“, казва проф. Патцелт.

Тази идея обаче се споделя от Урсула фон дер Лайен. И тъй като Макрон подкрепи нейната номинация, може би ще се съгласи и с федерализацията.

„От постигнатия компромис пролича, колко несериозен е дебатът за бъдещето на ЕС. Не чуваме нищо състоятелно, освен обичайните плоски послания, че Европа е в беда и трябва да сме единни. Към тях причислявам и идеята за обща европейска армия, която се споделя от Фон дер Лайен. Но какво от това? Не виждам конкретни решения.

За Макрон съвсем не е важно, дали Фон дер Лайен се застъпва за европейската федерализация. За него най-важното е, че тя говори свободно френски“, допълва проф. Патцелт.

Щефан Корнелиус също акцентира на френското влияние в пакета с номинациите. И особено на кандидатурата на Кристин Лагард за гуверньор на ЕЦБ, наложена срещу тази на президента на германската Бундесбанк и бивш съветник на Меркел Йенс Вайдман: „Мисля, че Меркел предпочиташе Вайдман за гуверньор на ЕЦБ, но и съзнаваше, че това няма как да стане. Вайдман прегоря, ако мога така да се изразя. В спора си с Марио Драги, сегашния президент на централната банка, Вайдман си навлече много врагове. И макар че през последните месеци се опитваше да оправи имиджа си, беше ясно, че няма как да бъде избран за наследник на италианеца“.

Макар и прозрачен по мнението на Щефан Корнелиус, процесът по намирането на общо решение за ръководните постове в ЕС е показателен за начина, по който функционира съюза, смята той. И обяснява: „За мен това е централният въпрос. Може ли ЕС да функционира с 28, или скоро 27 държави? И ако не може да взима решения, ще просъществува ли общността? През последните години прави впечатление, че особено източноевропейските държави не се чувстват добре в този клуб, че не виждат защитени интересите си. Резултатът е, че полското, унгарското и от части чешкото правителство открито бойкотират ЕС. В същото време Италия не е особено притеснена, че систематично нарушава финансовите правила на съюза.

Този път лидерите успяха да постигнат съвместно решение. Но ако си спомняте, дълго време нещата не изглеждаха никак добре. В един такъв критичен момент френският президент заяви, че е време да преосмислим начина, по който функционира ЕС. В превод това означава Европа на две скорости, Европа с авангард и периферия. Или още по-директно: ние, ядрото на ЕС, продължаваме напред, а критиците от Централна и Източна Европа нека ни догонват, ако могат“.

Ангела Меркел искаше точно това да предотврати. Кой се наложи сега, г-н Корнелиус?

„Точно в това се крие магията на ЕС, че успява да постигне компромис. Със сигурност Макрон може да е доволен, защото за него беше важно да предотврати системата шпитценкандидат. Освен това ЕЦБ отива в ръцете на французойка. В същото време кандидатурата на Кристин Лагард е приемлива както за Германия, така и за източноевропейците, защото от нея се очаква, макар и минимална, промяна в досегашната политика на банката.

Меркел също може да е доволна, защото успя да се наложи срещу Макрон с номинацията на член на ЕНП. Нещо повече – кандидатурата е на германка. Но не това беше целта на Ангела Меркел. В Европа все още е трудно да се налагат германци на ключови позиции, защото Германия вече има много силно влияние. А това автоматично предизвиква отпор. И Германия знае добре това.

Основният извод за мен е, че взимането на демократични решения в Европа става все по-трудно. Така беше сега, така беше при съставянето на правителството в Берлин, виждаме го в Италия, така продължава да бъде със сагата Брекзит“. /БГНЕС

София
18°
clear sky
humidity: 72%
wind: 2m/s W
H 23 • L 23
26°
Sun
26°
Mon
23°
Tue
23°
Wed
Weather from OpenWeatherMap

DW.COM