Без Филтър

Проф. Иван Щерев: Лечението с химиотерапия е еднакво и у нас, и в чужбина

„Мой колега обича да повтаря: избирайки здравословен начин на живот, това не ти гарантира дълголетие, но ако водиш нездравословен начин на живот, е гаранция, че няма да си дълголетник!“ Това заяви днес, на своя имен ден, един от най-уважаваните медици у нас онкологът проф. д-р Иван Щерев от Клиниката по медицинска онкология на МБАЛ „Надежда“ пред БГНЕС и Дияна Тушева.

Той е сред най-изтъкнатите специалисти в областта на онкологията и един от най-младите професори в България. От 2007 г. до 2011 г. специализира в гр. Каназава, Япония, където защитава докторат. Хабилитира се и работи в Медицински университет–Варна.
Проф. Щерев е автор на над 70 научни статии и доклади.
Рецензент е на водещи международни списания по онкология като Cellular Physiology and Biochemistry, Karger, Clinical and Translational Oncology, Springer и др. С международно признати научни разработки е в областта на колоректалния карцином.
Публикуваме разговора с него с малки съкращения.

БГНЕС: Честит имен ден, проф. Щерев! Имате двоен празник днес – не само Вие сте именник, но и синът Ви Иван. Да сте здрав и да носите надежда на пациентите си! Ще празнувате ли ?
Проф.д-р Иван Щерев: След работа, в семейна обстановка ще празнуваме, но най-вече – през уикенда, когато е по-спокойно.

БГНЕС: Вие сте онколог, посветили сте се на тежка специалност. Но в този момент получават ли Вашите болни адекватна помощ сред разразилата се Ковид пандемия?
Проф.д-р Иван Щерев: Въпреки тежката ситуация, смея да твърдя, че нашите болни не са лишени от нищо и получават по същия начин, както преди, грижата и лекарствата, които са им необходими.

БГНЕС: Известно е, че има определена наследственост при пострадалите от рак. На каква възраст най-рано трябва да се изследваме, ако имаме такива случаи сред близките си роднини?
Проф.д-р Иван Щерев: В онкологията над 85% от карциномите, които се появяват са спорадични и не са свързани с наследственост. Например, ракът на гърдата, особено при нашумелия случай с BRCA мутацията при актрисата Анджелина Джоли, се среща само при 5% от жените. Докато при рак на дебелото черво този процент достига до 20. Интересно е,че мутиралият ген се намира в целия организъм на пациентите, но те развиват карцином най-често в гърдите, в яйчниците или на простатата. Това е парадокс, за който няма отговор все още. Обикновено хората с наследствена предразположеност би трябвало да започнат скрининг програмата, т.е. да се подложат на изследвания, на около 35-40-годишна възраст. Рано изглежда, но и болестта не бива да се подценява.

БГНЕС: У нас широко се практикува химиотерапията, която убива и болните, и здравите клетки, но в по-малка степен таргетната терапия, т.е. тази, която се съсредоточава само върху туморните клетки. Защо и от какво зависи този избор на лекуващия лекар?
Проф.д-р Иван Щерев: Цялото лечение с лекарства, фармакологията, е вид таргетна терапия – сега е модерно да се говори за това. Интересно е да знаете, че аспиринът е открит преди да е ясно за какво ще се използва. Друг пример е известната молекула Herceptin, използвана в препарат за рак на гърдата, който пък е открит първо като приложение. Таргетната терапия е в пряка връзка с изхода на заболяването. При нея трябва да сме убедени, че препаратът въздейства само на тези клетки, за които е предназначен, но не засяга здравите. Лекарят преценява в зависимост от конкретния случай.

БГНЕС: А защо, проф. Щерев, една значителна част от българите, при които се открие онкологично заболяване, първата им работа е да търсят лечение в чужбина? Може би, смятат, че там ще получат по-модерна терапия и качество на грижата, което тук нямат? Да не говорим, че това ще струва и твърде много пари…
Проф.д-р Иван Щерев: За жалост, недоверието към българския лекар и към нашето здравеопазване се е градило години наред и това продължава. Аз говоря от името на химиотерапевтите и смея да твърдя, че над 95% от случаите, които ние лекуваме, болните получават същата терапия като в целия свят. Затова, когато имам пред мен пациент за консултация, винаги давам документ, с който удостоверявам, сравнено с европейски и американски специализирани правила, че тук той ще получи същото лечение, каквото то би било навсякъде по земното кълбо. Има световни протоколи и в зависимост от това в коя държава се намира пациентът, е ясно колко от тях си възстановят средствата за лечение. В България над 95% от възможностите за лечение се реинбурсират. Нашите български пациенти не могат да се оплачат от липса на модерна онкологична терапия. Категорично го твърдя!

БГНЕС: Казвали сте, че в България не обръщаме внимание на качеството си на живот, а ниското му ниво е риск за редица заболявания. От кого да чакаме истината?
Проф.д-р Иван Щерев: Принципът е – правилната информация е най-доброто средство срещу рака, т.е. знанието няма друга алтернатива, за жалост. Изключително труден процес е изучаването на рака, причините за него. Качеството на живот зависи и от много социални фактори, а в ситуация на криза е изключително трудно на човек да се справя. В голям процент от случаите казвам истината на пациента- по закон, и заради съвестта си съм длъжен да го информирам за състоянието му. И пак напомням, при нас, в онкологията второто мнение винаги е добре дошло. Дори при лоша прогноза окуражавам пациента да отиде при друг специалист за консултация, за да се знае, че се движим в правилната посока.

БГНЕС: Слушала съм за хора, които са се излекували от рак дори в последния стадии на заболяването. Как си обяснявате тези случаи?
Проф.д-р Иван Щерев: През 50-те години на миналия век, ако човек е имал тумор на тестиса и той е в 4-ти стадии, с метастази, смъртността е била 100%. В днешно време чрез химиотерапията над 80% този пациент има шанс да се излекува. Но ако попитате защо – науката няма отговор, това е парадокс. Гордостта на онкологията в момента е, че при меланом с много разсейки възможността за излекуване достига 60% с помощта на имунотерапията, което е огромен успех.

БГНЕС: Проф. Щерев, тук, в България участвате с други наши онколози в сериозни изследвания, които са оценявани високо и извън страната. В каква област са те и какъв е техният принос?
Проф.д-р Иван Щерев: Гордеем се, че във време на криза болница МБАЛ „Надежда“ беше инициатор на два големи научни проекта, които получиха подкрепа от Университетската болница във Варна, от държавни болници в Пловдив, Русе, Бургас и други частни лечебни заведения в София. Единият бе свързан с намирането на обективен отговор, маркер, който да показва дали определен онкоболен е тревожен. Оценихме субективното възприятие за време при пациентите преди да започнат своята химиотерапия като я сравнихме с обективната скорост на хронометъра. Оказа се, че при хората, при които времето минава бързо, те са под по-голям стрес- това се случва при химиотерапията. Обратно, времето протича бавно при очаквания, които са позитивни – като деца, които очакват Коледа. Убедихме се, че усещането за време може да се използва за обективен маркер, който показва кои пациенти са под особено напрежение, стрес или тревожност.
Резултатите от проучването бяха публикувани в най-авторитетното издание за медицинска онкология в света – Journal of Clinical Oncology на Американското дружество по клинична онкология (ASCO).
Вторият ни голям проект е свързан с имунотерапията. Въпреки постиженията в имуноонкологията, стигнахме до извода, че едва 20% от тези болни получават реална полза от нея. Но между 5% и 30% при пациентите, лекувани с имунотерапия, може да се индуцира свръхразвитие на болестта. Нашият екип, на МБАЛ „Надежда“, успя да открие кои пациенти са подложени на такъв риск чрез ранна диагностика, за да бъдат предпазени от това животозастрашаващо състояние.

БГНЕС: Как да се предпазим от онкозаболяване – общите съвети ги знаем, но дали ги спазваме, дали осъзнаваме какво правим със здравето си?
Проф.д-р Иван Щерев: Най-доброто поведение за всеки човек е да избягва тютюнопушенето. Доказано е – то вреди на всяка клетка от нашия организъм. Вторият съвет е – използването на скрининг програмите. Например, за да не станат пациенти с рак на гърдата, още след 40-годишна възраст жените трябва да започнат редовни мамографски изследвания. А при мъжете над 45-годишна възраст- редовен скрининг, т.е. ранни прегледи и изследвания, за карценом на простатата. Тук ще цитирам един мой колега, който обича да повтаря: избирайки здравословен начин на живот, това не ти гарантира дълголетие, но ако водиш нездравословен начин на живот, е гаранция, че няма да си дълголетник!

БГНЕС: На кои хора сте благодарни за израстването си като специалист?
Проф.д-р Иван Щерев: Ние лекарите сме колективни играчи, без подкрепата на учители и колеги- не се получава. Моите благодарности са към проф.д-р Жанета Георгиева, проф.д-р Петър Генев – и двамата от Медицински университет-Варна, на японските си професори в гр. Каназава , където защитих докторската си дисертация. Важно е да има добра атмосфера, градивност и приемственост.

БГНЕС: Вие преболедувахте също Ковида, като редица Ваши колеги. Страхувахте ли се, тежко ли беше?
Проф.д-р Иван Щерев: Като човек бях доста уплашен в началото, изкарах го средно тежко, но като се замисля боледувал съм и от по-страшни грипове. 3-4 дни бях със силна отпадналост, температура и естествено- страх от неизвестното. Мина, слава Богу! /БГНЕС

DW.COM