Без Филтър

Проф. Кирил Топалов: Григор Пърличев – българинът, покорил литературния Олимп

Григор Пърличев е велика и голяма личност в нашата литература, в нашата политическа, културна и духовна история.

Той и братята Димитър и Константин Миладинови имат изключителни заслуги за възраждането на македонския край на България. Това са патриоти, мъченици, родолюбци, които ние трябва да тачим, трябва да се изучават в учебниците от нашите деца.

Поетиката на Григор Пърличев е уникална. Той е родом от Охрид /18 януари 1830 г./, учи в килийно училище и както всички в Македония по онова време първоначално е бил под силно гръцко влияние. Още като млад Пърличев научава великолепно гръцки език писмено и говоримо. Той знае отлично и българския, защото негов учител е Димитър Миладинов – главният стожер на българщината в Охрид.

„Сердарят“ – литературният триумф

Пърличев така съвършено научава гръцки, че в биографията си пише: „когато станах студент и слушах погрешките на моите преподаватели, се срамувах заради тях”. Това му дава възможност да напише своята поема „Сердарят”. Главният герой на тази поема е Кузман войвода, който е действителна личност, предводител на законна чета срещу албанските разбойници. Пърличев, като поет романтик, представя момента, в който Кузман се противопоставя на албанците. Двете чети завързват сражение, като последни четирима оцелели от битката албанци, описани от Пърличев като рицари, силно впечатлени от подвига на войводата, отнасят тялото на Кузман на майка му, като го хвалят как храбро се е бил срещу тях.

Поемата е написана на съвършен език. Там се събират три поетики – на Омир, поетиката на нашата юнашка песен и на личната поетическа визия и нагласа на Пърличев, който е роден поет. Затова и поемата е направила такова голямо впечатление на конкурса през 1860 г. в Атина. Конкурсната комисия му дава наградата лавров венец и 3000 драхми. Поетичното състезание, което може да бъде сравнено по значение с античните Олимпиади, е най-голямото културно събитие в Гърция. На него, освен комисията съставена от най-компетентните професори, поети и литератори, присъстват целият държавен елит в лицето на краля, правителството и светия синод, а също жители на Атина и от всички краища на Гърция. Участниците са общо 14. Накрая председателят на комисията обявява победителя със следните думи: „Имаме произведение, което е невероятно. В него всеки стих блести като чист бисер“. След това отваря малкото пликче, което съдържа името на автора, там пише следното съкращение Г.С.П. и нищо друго. Всички се питат кой е победителят, а Пърличев, който се е подпрял до една колона в залата не може да повярва, че това е той.

Пресата и културната общественост в Гърция няколко години се занимават с Пърличев и неговата награда. От начало печатат откъси от поемата и започват да гадаят кой ли е нейният автор. Накрая Пърличев разкрива истината на един от професорите в журито. По време на разговора си с него той ясно заявява, че е българин. Това поражда голямо разочарование и оттук тръгва и дискусията. Дават му наградата и след това избухва „бомбата” в печата. Едни продължават да настояват, че Пърличев я е заслужил, а други твърдят, че той е застъпник на чужди пропаганди. Дискусиите и споровете продължават повече от 10 години. Той се явява отново на конкурса с друга поема „Скендербей“, но не му дават наградата. Тогава честни гърци, включително журналисти, се обявяват в защита на Пърличев и искат той отново да бъде награден.

В Гърция все пак оценяват качествата му и дори в началото му предлагат да следва в Оксфорд или в Берлин с кралска стипендия. В Атина разбират, че Пърличев е на границата на гениалността като филолог, учен и поет и по тази причина искат да го приобщят и направят гръцки учен и писател, тоест да бъде погърчен както много други българи от онази епоха.

Но точно в този момент, през 1861 г. се случва едно много трагично събитие, което ще промени съдбата на Пърличев и ще го върне в родината. Това е новината за смъртта на братя Миладинови в цариградската тъмница, където те, най-вероятно, са или отровени или умрели от тиф. Пърличев казва: „Аз трябваше да продължа делото на стария Миладинов“, който заменя гръцкия език в училището с българския, гръцката литургия в черквата с българска. Тогава започва да се води и борбата за окончателно отстраняване на гърцизма в църквата, в езика и в училището.

Проф. Кирил Топалов

Продължител на делото на Миладинови

Пърличев се връща в Охрид и продължава делото на Димитър Миладинов, което му коства много страдания, тъй като е наклеветен от гъркоманите и владиката, арестуван и окован във вериги. Той описва почти в омировски стил своето арестуване. Събира се целият Охрид пред църквата „Св. Климент“, той е окован във вериги, майка му стояла край пътя, както и братята му отстрани. Майка му знае, че го очакват тъмниците, отива при него и му казва: „Внимавай пред Свети Климент, за тебе горят безбройни лампади, бъди ми юнак. Ако не си юнак, и се уплашиш, значи напразно съм те кърмила”. Тогава каймакаминът му казва: „Остави се от българския език и те пущам веднага свободен. Пърличев му отговорил: По-добре смърт. И тръгва одисеята му по тъмниците. Спасен е благодарение на застъпничеството на охридските първенци и дебърския владика, който е бил българин.

След освобождението през 1878 г. Пърличев идва в България, известно време е учител в Габрово и Самоков, работи в Народната библиотека. Бил е учител и в Солунската мъжка гимназия, където е много уважаван от всички. Доживява живота си в Охрид сред своите – уважаван и обичан. Умира на 25 януари 1893 г.

Нашето общество трябва да тачи тези, които са бранили и изграждали българската идентичност в Македония, която е било подложено на силна гръцка и сръбска пропаганда в южните и северни части. Въпреки това те са създали едно поколение, което е знаело, че може да е по произход от Македония, но е с български корен, както добруджанците и тракийците са знаели, че са българи. /БГНЕС

—————–

Проф. Кирил Топалов, писател, литературен историк, общественик и дипломат. Автор е на книгата „Григор Пърличев. Живот и дело“. На 18 януари 2020 г. се навършват 190 години от рождението на Григор Пърличев.

Коментарът е написан специално за БГНЕС.

DW.COM