Без Филтър

Проф. Пимпирев: Нищо чудно лекарството за COVID-19 да дойде от Антарктида

„На Антарктида се правят най-големите научни открития, които засягат цялото човечество. Там се откри лекарство против рак, там се откри и дупката в озоновия слой, който изтъняваше доста катастрофално. С взетите мерки, сега той се запълва”.

Това каза в интервю за БГНЕС проф. Христо Пимпирев – учен, полярен изследовател и ръководител на българските експедиции до Ледения континент.

„Много големи открития се правят и няма да е чудно, ако се намери субстанция и да се направи лекарство за COVID-19, извлечено от изследванията на Антарктида. Няма да се учудя, ако от там излезе и лекарство за справяне с тази пандемия“, допуска българският учен и доайен в полярните експедиции.

Намираме го под един от куполите на Софийския университет, където се помещават Антарктическият институт и Българският национален център за полярни изследвания. Професорът шеговито нарича работното си пространство щаб-квартира, а не офис, тъй като там се подготвя поредният „щурм” на Ледения континент, а не се върши просто административна работа. На 12 януари заминава и 29-тата поредна българска експедиция, в която ще участват шестима души.

„Първата група е от логистици, тъй като базата трябва да се раззими, защото е прекарала 6 месеца без човешко присъствие в тъмната и студена полярна зима, където температурите падат до минус 40 градуса. Сега там е лято, а в тихи и слънчеви дни, температурите могат да се качат над нулата”, разказва професорът.

Тъй като коронавирусът обърка плановете на целия свят, не подмина и полярните експедиции. Специалната медицинска комисия към Арктическия договор е набеляза нови рестриктивни мерки, което ще наложи проф. Христо Пимпирев да остане в София и да ръководи процеса от разстояние. Това обаче ще бъде улеснено, тъй като в българската база на остров Ливингстън вече има и интернет. Там ще има лекар и командир на базата.

Рестрикции за броя на хората има във всички експедиции, които значително са намалили както съставите си, така и броя на научните си програми. Пътуващите към Белия континент ще трябва да карат и задължителна карантина в Пунта Аренас.

„Пандемията от коронавирус обърка плановете на целия цвят, нямаше начин как да не се отрази и на антарктическите дейности. Не само на България, а на всички 29 полярни държави, които управляват този континент, по-голям от Европа. Всяка една държава има равно право на глас и аз съм щастлив, че България повече от 20 години е в управлението на този континент, благодарение на нейната антарктическа програма, полярната база и работата на нейните учени”, споделя проф. Пимпирев.

Доскоро Антарктида беше единственият незасегнат от пандемията континент, но за съжаление мерките се пропукаха в чилийската база, където се предполага, че член на военния екипаж е донесъл заразата и тя обхвана над 30 души. Те веднага са били поставени под карантина, а сега отново на Ледения континент няма случаи на коронавирус.

Предпазването от разпространението на болестта там е лесно, тъй като базите са отделени на значително разстояние.

„Там и без коронавирус има социална дистанция, тъй като живеем отделени, по базите. Но разликата е, че там отиваш с нагласата, че ще бъдеш отделен. Сам си го решил. Докато тук те вкарват на сила по домашен арест, да седиш в апартамента и не можеш да излизаш. Това влияе на психиката на човек. На Антарктида отиваш с определена цел и знаеш, че ще се виждаш само с тези хора и трябва да вършиш своята си работа, така че това въобще не ти тежи”, смята ученият.

Във връзка предстоящите изследвания той обясни: „Ние работим по Национална полярна програма, където има логистична част, но основната е научната част. Работи се по научни проекти, одобрени от специализирана научна комисия от хабилитирани лица, повечето от които вече са работили в Антарктида. Те имат представа какви проекти се представят, дали са авангардни, дали се правят от малко учени в света. В момента 12 са проектите, по които работят българските учени. Миналата година на базата работиха 40 души. Учените събраха огромно количество материал, проектите са 2-годишни, така че има много какво да работят”. /БГНЕС

DW.COM