Без Филтър

Соня Зафирова: Животът на Св. Богородица – обновителката на човешкия род

Богородица, Пресвета Дева Мария, Майка Божия, Мариам, Мария, от евр. „госпожа, надежда“, е майката на Господ Иисус Христос. В новозаветните текстове няма достатъчно сведения за земния живот на св. Богородица.

За него научаваме от църковното Предание, каквото представляват древните сказания, църковно-исторически съчинения, ръкописите, съдържащи проповеди и разказите за живота на светиите, почитани в православието. Най-ранните сведения за св. Богородица са от 2 – 5 в. Църковните изследователи са сравнявали фактите от тези съчинения с текстовете от Новия Завет и са ги подредили в т.нар. празничен Богородичен цикъл. Той представлява празнуването на най-важните събития от земния живот на св. Богородица.

Нейните родители – светите Йоаким и Ана – са живели в гр. Назарет. Били са възрастни, бездетни, но изключително вярващи. Молили са се на Господ да им даде чедо, като дали обет, че ако това стане, детето ще Му Го посветят. След 50-годишен брачен живот св. Ана ражда Мария. По бащина линия малкото момиченце произхождало от коляното на Юда, от рода на цар Давид, а по майчина – от свещеническия род на Аарон, братът на пророк Мойсей. Когато Мария навършила три години, родителите й изпълнили обета си: завели я в Йерусалимския храм и тя без ничия помощ, изкачила петнайсетте му високи стъпала и сама влязла в него. Посрещнал я бащата на Йоан Кръстител – първосвещеник Захария.

Св. Богородица живяла при Храма дванайсет години, където заедно с други момичета служила в него. Преданието разказва, че Мария, по поръчение на първосвещеника, е избродирала част от завесата на Храма, която по-късно, при смъртта на нейния Син, тя се е раздрала отдолу догоре. Когато навършила 16 години, тя била сгодена за дърводелеца Йосиф. Настъпило времето на Благовещение. Архангел Гавриил й възвестил, че скоро тя ще стане майка на Младенец, Син на Всевишния, и ще бъде наречен Иисус, Чието царство не ще има край (Лука: 26 -38). Въпреки недоумението си, тя дала съгласието си за Боговъплъщението. След което последвали събитията, описани подробно в текста на Новия Завет.

Св. Богородица е преживяла кръстните мъки, смъртта, Възкресението и Възнесението на Своя син. През 48 г. в Йерусалим тя умира по чуден начин, който библеистите наричат „успение“, т.е. смърт, при която целостта и единството на душа и тяло се запазват.

Почитането на Божията майка в православната църква започва още през 4 в. Например, полуостров Атон, Гърция, е наречен от вярващите „Градината на Св. Богородица“. На него се намира най-голямото монашеско общежитие на съвременността ни със своите двадесет православни манастира. С полуострова е свързан разказът за пътуването по море на Божията Майка към о. Кипър, където тя искала да посети любимия приятел на Своя Син – Лазар, по това време духовен глава на Кипърската църква. Корабът й по чуден начин обаче се отправил към п-в Атон, където красотата на мястото толкова силно я спечелила, че тя го благословила и го поставила под закрилата си.

Християните почитат Божията майка като своя пазителка, застъпница и молителка. Няма по-красиви и съдържателни слова, описващи ролята на Св. Богородица, от тези, които св. Климент Охридски казва в своето „Похвално слово за Успение Богородично“: „…Чрез нея се обнови овехтелият човешки род. Чрез нея се отвори Едем, затворен някога поради прародителката Ева… Чрез нея проклятието бе унищожено, а благословлението процъфтя. И откъдето смъртта се всели в нас, оттам излезе безсмъртният живот. Защото Пресвета Богородица стана ново небе, като вмести в себе си Твореца на небето и земята. Чрез нея се обожестви човешката природа, когато Христос се всели в нейното свято лоно. Нашият Господ Бог, като ни видя изпаднали чрез съблазънта на дявола в смърт и в развала, не изтърпя да гледа създадения по Негов образ човек, овехтял и паднал в такова зло, но в милосърдието Си се смили над нас, наведе небесата и слезе, както дъжд върху руно, всели Се в лоното на девица и покривайки с плът Своята божественост, стана едновременно Бог и човек, с двойна природа. Затова, тази, която Го роди, беше наречена Богородица…“

С името на Св. Богородица са свързани много чудеса. Нейният образ е изписан върху множество икони, на нейно име са кръстени църкви и манастири. Най-разпространената молитва към Майка Богородица, произнасяна и днес от християните, е: „Богородице Дево, радвай се! Благодатна Марие, Господ е с теб! Благословена си ти между жените, благословен е плодът на твоята утроба, защото си родила Спасителя на нашите души!“ /БГНЕС

———

Соня Зафирова, преподавател по философия.

Ballet Arabesque

DW.COM