Без Филтър

Три неща, които Меркел трябва да направи

Ангела Меркел договори споразумението на Европейския съюз с Турция след бежанската криза през 2015 г., но направи твърде малко, за да овладее войната в Сирия. Днес тя все още има шанс.

„Ние можем да го направим“ – Ангела Меркел използва тази фраза през лятото на 2015 г., за да свърже политическата си съдба с бежанската криза. Защото в „Ние“ имаше и лично обещание: „Мога да го направя“. И канцлерът първоначално изпълни това обещание: като договори бежанска сделка с турския президент Реджеп Тайип Ердоган, която се състоеше в това, че Турция няма да позволи на бежанците да преминават през границата с ЕС, като в замяна на това получи милиарди от Европейския съюз.

Сега, когато Ердоган отвори границата с Гърция и България, отговорността на Меркел за бежанската криза отново излезе на преден план. Няма съмнение, че Ердоган злоупотребява с беззащитни хора за постигане на собствените си политически цели, но трябва да се разбере едно нещо за турския президент: Сирийският диктатор Асад и неговите защитници Русия и Иран носят отговорност за стотиците хиляди, избягали от Сирия. Европейците оставиха Ердоган сам да се справя с този проблем.

Вярно е, че Ердоган сега едностранно отмени своята част от бежанската сделка с неясното твърдение, че ЕС няма да преведе парите. Винаги е заявявано ясно, че милиардите от Брюксел няма да се вливат директно в турския държавен бюджет, а трябва да стигнат по възможност директно до бежанците. Но спорът за това как да се справим с бежанците, дава ясно да се разбере, че през 2015 г. ЕС по настояване на Меркел искаше да се справи само със симптомите на бежанската криза, а не с причините за нея.

Горчивата истина е, че за деветте години от началото на гражданската война федералното правителство не предприе нито едно сериозно усилие за овладяване на конфликта. Най-смелият ход – създаване на защитна зона в Северозападна Сирия – дойде от министъра на отбраната Анегрет Крамп-Каренбауер миналото лято. Въпреки това той беше задушен още в зародиш – активно от СПД, пасивно от канцлера. Меркел не подкрепи публично предложението на своя тогавашен наследник за поста ръководител на правителството.

Ако Меркел иска да спази обещанието си от 2015 г., сега трябва да направи три неща

Първо: Кой, ако не тя, би могъл да договори нова сделка с Ердоган? Независимо дали ни харесва или не, Европа зависи от турския президент. Това би могло да ни струва нещо и, ако е необходимо, да бъдат дадени допълнително пари. Във всеки случай Берлин не страда от недостиг на лостове. Меркел, например, може да използва завода „Пасат”, който „Фолксваген“ Group иска да построи в Турция. В момента VW се колебае главно заради ситуацията с правата на човека в Турция. 30 000 работни места срещу политическите отстъпки на Ердоган – предвид съдбата на бежанците и катастрофалната ситуация в Сирия, не е неразумно в преговорите да се играе с такива карти.

Второ: Кой, ако не Меркел, би могъл да посредничи между Ердоган и руския президент Владимир Путин? Нито един от тях не е заинтересован от ескалация, но и двамата са твърде горди, за да „свалят гарда” по собствена инициатива. Необходим е посредник и канцлерът е предопределен да го направи. Но за това ще трябва да поеме риска и за евентуален провал. За Либия тя беше готова да поеме такъв риск – защо се въздържа да го направи и за Сирия?

Трето: Меркел трябва да работи много по-усърдно от преди за създаване на механизъм за разпределение на бежанци в рамките на ЕС. Тя трябва да преговаря лично с държавните и правителствените ръководители, които досега категорично отказваха да приемат каквото и да е решение. Федералното правителство също би могло да окаже влияние: при преговорите за следващия бюджет на ЕС именно източноевропейците не искат никакви съкращения на структурните фондове. След Брекзит аргументите при преговори на Германия като най-голям нетен вносител нарасна.

Изводът е, че лостове има достатъчно, стига Меркел да пожелае да ги повдигне. /БГНЕС

————-

Кристоф Шулт, “Шпигел”.

DW.COM