Без Филтър

Тротинетките!, или как държавата генерално се размина с хората

Карам една от първите електрически тротинетки в София. Сметнах, че инвестицията в нея си струва; три месеца чаках доставката й, и още в деня на получаването й слязох от колата си. Шофьор съм от 19 години, винаги съм ползвала автомобил дори и на къси разстояния. Столичната община не можа да ме излъже да ползвам метро или трамвай, когато ходя на работа. Не се уплаших и апокалиптичните общински анализи за това как колите замърсяват въздуха – заклет шофьор си останах след няколко пъти в трамвая, когато контрольорите умишлено подминават роми, които се возят без пари, а аз чинно си плащам по 1.60 лв. за три спирки.
Та, с ел. тротинетката светът се разшири – живея в близост до велоалеята на бул. „Цар Борис III“, и ми е адски удобно да ходя на работа до центъра. Пък и фактът, че е електрическа, ме радва много – не цапа въздуха от една страна, а от друга – едно зареждане, с което минавам почти 30 километра, ми струва 8 стотинки. Накратко – месечното ми потребление на ток и всички транспортни разходи, за да ходя на работа, се измерват в точно 76 стотинки. МЕСЕЧНО, при 22-23 работни дни. 76 СТОТИНКИ.
Да, ама никоя институция не печели от моята електрическа тротинетка – нито общината (не плащам данък), нито държавата (нямам застраховка тип „гражданска отговорност“). Бях убедена, че скоро това мое своеволие да карам електрическо превозно средство ще намери своя край.
И го намери. Под претекст, че били се увеличили инцидентите с такива тротинетки, държавата се втурна да ги забранява. А до момента на „тротинеткаджиите“ – така решиха презрително да ни наричат, е известен само и единствено актът, написан на Пол Найденов – администратор на една от групите за най-известния модел електрически тротинетки във Фейсбук. Аз също членувам в тази група от самото й начало, и общността в нея не е чувала или виждала за други актове, съставени на „тротинеткаджии“, въпреки че ежедневно се обсъждат проблеми от всякакво естество.
Както и да е. За пореден път държавата се опитва да наложи забрани за нещо, което не разбира. Например, в регламента, който държавата подготвя, има няколко идеи: да се кара само с шофьорска книжка с категория за мотопед, да се ограничи скоростта до 25 км. в час, и да се кара само от лица над 16 годишна възраст. Обаче, ако някой от Държавната агенция за пътна безопасност си беше направил труда да проучи, щеше да разбере, че производителят на тротинетките в Китай е забранил продажбата им на лица под 16-годишна възраст, следователно трябва да се шофира само от възрастни. Следователно, повечето възрастни имат шофьорски книжки и проблемът с тях отпада. Тоест, държавата не трябва да санкционира хората, които карат тротинетки, а фирмите, които ги продават на деца под 16 години.
Имаше идеи да се регистрира договорът за покупко-продажба на тротинетката в КАТ– така де, никой от държавата за две години не разбра, че тези превозни средства се продават онлайн и идват без договор.
По отношение ограничението на скоростта – ако някой държавен чиновник все пак си беше направил труда да провери, щеше да разбере, че по-масовите модели нямат дисплей със скоростомер, който да отчита моментната скорост. Но и по разбитите павета, улици с дупки и шахти, и велоалеи като море – и да искаш, не можеш да вдигнеш повече от 18-19 км. в час.
Как ще бъдат санкционирани и собствениците на тротинетки, които „моделират“ модела и сами премахват ограничителя на скоростта – на вниманието на държавните чиновници – да, и това го има! Без ограничител тротинетката спокойно може да вдигне и 39 км. в час.
И отделно – чувам, че шофьорите на автомобили не можели да се ориентират накъде ще върви човекът с тротинетката, защото нямало мигачи – ами, конструктивно моделът е създаден така, че пуснеш ли кормилото, падаш. Тоест, няма как да сигнализираш с ръка, че ще завиваш; но общността от почитателите на тротинетките вече е намерила решение и на това с въвеждането на специална светеща раница с мигачи на гърба, за която е въпрос на време да залее българските магазини.
Идват и резонните въпроси: как точно полицаите ще ме спрат, за да ми напишат акт – ще ме съборят насила в движение ли, ще ме пребият ли, или какво?; а ако реша да не се подчиня на сигнала им да спра, как ще ме догонят?; при нарушение от моя страна, записано от камера на КАТ (за които дори не е ясно могат ли да засичат превишена скорост на тротинетките) – как ще ме установят и санкционират, след като тротинетката по закон не подлежи на регистрация, понеже няма „поне едно седящо място“, както изисква ЗДвП?
И за да улесня държавата и чиновниците, нека обърна внимание на проблемите, с които аз като „тротинеткаджия“ се сблъсквам всеки ден, и да попитам кога на тях ще се обърне внимание, ще се спазват и санкционират при нарушение: изключително нагли велосипедисти, които карат по навсякъде – дори и по тротоарите (справка – центърът на София) със скорост далеч над тези 25 км./ч., пресичат на червено, изобщо не се съобразяват с останалото движение и пешеходци, и много често са причина за инциденти, ставали пред очите ми; а също и пешеходци, които умишлено ходят по велоалеите там, където е мястото за велосипеди – това са нарушители на пътя, но колко от вас са чули за глобен велосипедист или пешеходец?
И въпреки желанието на някои да ни слагат под един знаменател, не сме еднакви – аз винаги бутам тротинетката по тротоара, винаги пресичам, слязла от нея, никога не карам по платното, и винаги правя път на пешеходците.
Нямам нищо против регламент за електрическите тротинетки – той е изключително нужен, след като дори в хранителен магазин вече можеш да си купиш такава. Но паралелно с налагането на забрани и глоби, трябва да бъде обърнато внимание на поведението на всички участници в движението, а не само на „тротинеткаджиите“.
Та така и с бъдещия регламент за тротинетките. Санкциите са важни, – без тях все едно няма регламент.
—————————————-
Бисера Илиева, редактор в БГНЕС
София
15°
scattered clouds
humidity: 77%
wind: 4m/s E
H 16 • L 15
18°
Wed
19°
Thu
16°
Fri
21°
Sat
Weather from OpenWeatherMap

DW.COM