Без Филтър

Яна Пеловска: Младите се информират в интернет без да разбират кое е истина и кое – не

Липсата на умения на младите да се ориентират в интернет, да боравят с информация и да мислят критично доведе до масовото изтегляне на ученици от училищата в Сливенско, заяви в интервю за БГНЕС управителят на Центъра за развитие на медиите Яна Пеловска. Според нея отговорността фалшивите новини да бъдат опровергани е на всички.

Центърът за развитие на медиите регулярно организира обучение на ученици за това как да разпознават фалшивите новини.

„По-рано тази година Центърът за развитие на медиите проведе изследване за нивото на медийната грамотност на ученици между 15 и 19 години в 10 общински средно-образователни и професионални училища в София, Бургас, Карлово, Костинброд, Сливница и Стара Загора с цел да се събере първата, основаваща се на факти, систематизирана информация за текущото състояние на медийната грамотност в българските гимназии. Целта на изследването бе да установи до каква степен учениците и младежите на тази възраст разпознават достоверното медийно съдържание, като същевременно се изследва и нагласата им да избират каналите за информация, споделяне и развлечение. Могат ли тийнейджърите да се ориентират и да боравят с информацията в социалните мрежи е допълнителна информация, която се извлича от изследването“, каза Пеловска.

Над 600 ученика участват в изследването, което прави резултатите достатъчно представителни, за да може експертите от Центъра да направят съответните изводи:

  • Най-голям процент от отговорилите на въпроса „откъде се информират за случващото се в България и по света“ дават типичния за младежите отговор, че се информират от социалните мрежи – това са 26%.
  • Сред новините, от които младежите се интересуват най-много попадат следните теми: образование и социални теми, технологии и иновации, политика и икономика, наука, спорт, анимации, музика, скандали, времето, известни личности, филми и сериали. Най-честият отговор е технологии и иновации, което потвърждава тезата, че мрежата и информацията в нея е носител на модерността и иновативността, като анкетираните имат нагласата и очакванията да открият в интернет именно тази информация.
  • Близо половината от анкетираните ученици отговарят на въпроса „кои от публикуваните информации в интернет приемат за истина“, че се съмняват във всичко. Това от една страна е показателно за критичното отношение на анкетираните в достоверността на съдържанието. От друга страна, обаче, този процент е тревожен по отношение качеството на информацията в мрежата като цяло, която младежите определят като недостоверна. И в голяма степен представлява „оценка“ на информационните канали, от които те се информират.
  • Внушителен процент от отговорилите са сигурни, че разпознават фалшивите новини (70%), но има и ученици, които приемат всичко в интернет за истина, което на практика означава, че не допускат в мрежата да има нито една фалшива новина. Притеснителен е процентът на тези, които казват, че не могат да преценят кое е фалшива новина (30%), което на практика може да означава, че тези ученици или нямат адекватна своя база за сравнение, или не притежават познания да разпознаят фалшивото съдържание. Това е една голяма група, с която е наложително да се работи допълнително в училище или с други извънкласни форми.
  • Най-голям брой ученици посочват, че познават фалшивата новина по това, че не им звучи достоверно (40%), което на практика е най-спорният отговор на този въпрос. Отговорилите се доверяват единствено на интуицията си, което в много случаи може да е погрешното решение при разпознаването на фалшивата информация.
  • Притеснителен е процентът на тези, които не могат да преценят дали една новина е истинска – 22%.
  • Доверието в местните и национални медии личи в отговора на въпроса по какво разпознават, че една информация е истинска – над 30% не се съмняват в достоверността на големите медии.
  • По-голяма част от запитаните твърдят, че не са попадали на пропагандна информация или че не могат да преценят – 56%, а 44% смятат, че са попадали на пропагандно съдържание.
  • 1/3 от младежите не могат да дефинират какво е пропаганда. Тези, които смятат, че знаят какво е пропаганда, я дефинират най-често със следните думи: измама, злоупотреба, агитация, реклама, насилие, фалшиви новини, фалшиво съдържание с цел заблуда, лъжа, манипулация, влияние над хорското мнение и поведение, разпространение на невярна информация и възгледи, опит да се въздейства върху чуждото мнение с цел изгода или облагодетелстване, Кремълски новини, Русия, популяризация.
  • Младежите не могат без интернет, общуването им преминава основно през мрежата, като някои буквално живеят там. Много голям, почти 50% от отговорилите, е броят на учениците, които влизат в мрежата над 10 пъти на ден, което прави присъствие в интернет на всеки час от деня. Това на практика означава, че те непрекъснато са изложени на въздействието на информацията в мрежата.
  • Проучването показва, че учениците не се вълнуват особено много от това, че публикуваното от тях в социалните мрежи оформя тяхното Дигитално Досие, което за разлика от Автобиографията се допълва всеки ден с техните постове, снимки и публикации и е нещо, което трудно може да бъде поправено или манипулирано.
  • Учениците трябва да получат знания за това, какво означават приятелствата в социалните мрежи. И да получат отговор на така важния за тях въпрос – трябва ли да познават лично всичките си „приятели“ в мрежата. На въпроса „Кой е срещу теб в мрежата?“ учениците не винаги мога да дадат точен отговор. Близо 1/6 от анкетираните дават отговор, че общуването с непознати не ги притеснява. Тревожни са данните за тези ученици, които общуват в мрежата без съмнения. От практиката се налага и извода, че често те няма защитни механизми, с които да се предпазят от фалшиво съдържание в мрежата.

Центърът за развитие на медиите проведе и множество срещи-обучения с ученици, за да можем да говорим по всички тези теми: достоверно ли е съдържанието в интернет и социалните медии, как да проверяват своята информация, как да бъдат критични към това, което четат, как функционират традиционните медии в България и т.н., посочи още Пеловска.

Според нея паниката, която извади стотици деца от училищата им в Сливенско, е била предизвикана именно от липсата на умения за боравене с невероятно наситения информационен поток, който залива младите хора всеки ден. Липсата на умения за критично мислене и проверяване на достоверността на информацията води до хаотично поведение и на изключително лесно манипулиране на групи от хора, допълни Пеловска и посочи, че вероятно предизвикването на такава паника е комбинация между умишлен акт на определени лица и недостатъчна информираност. „По-важното е, че е сигнал именно за недостатъчната информираност и неспособност на младите хора да разпознават фалшивите новини“, смята управителят на Центъра за развитие на медиите.

Само чрез образование може да се противостои на такива фалшиви новини. „Разпознаването на фалшивите новини и пропагандното съдържание е съществен проблем сред учениците. Има процент от тях, които вярно се ориентират в съдържанието на информационните канали, но в същото време са подвластни на пропагандни методи. Категорична е нуждата от допълнително обучение и надграждане на знанията на учениците по отношение на достоверно и истинно съдържание, придобиване на умения за работа с информация в новинарски сайтове и социалните мрежи“.

Адекватното поведение да се противостои на фалшивите новини би било навременното успокояване на хората в подобна ситуация, но най-вече със систематични усилия за залагане на образователни модули още от ранна възраст за подготвянето на младите умове за информационния космос, в който живеем. Създаване на способности не само за боравене с технологиите, но и как да се използва и тълкува съдържанието, което нахлува в живота им чрез тях, посочи Пеловска.

Отговорността фалшивите новини да бъдат опровергани е на всички – така Пеловска отговори на въпрос трябва ли лично премиерът Борисов да уверява родителите в Сливенско, че никой няма да им вземе децата от училище.

„Не бива изобщо да се допуска подобен хаос в една напълно управляема информационна ситуация при наличието на адекватна реакция от родители и институции. И все пак, това отново е важен повод да си дадем сметка за нуждата от систематично образование по медийна грамотност сред младите хора, което да не се извършва спорадично и на кампаниен принцип, а като базова нужда за изграждането на съвременния човек в България“, завърши управителят на Центъра за развитие на медиите. /БГНЕС

София
14°
clear sky
humidity: 44%
wind: 3m/s E
H 11 • L 9
21°
Thu
22°
Fri
21°
Sat
22°
Sun
Weather from OpenWeatherMap

DW.COM