Без Филтър

2019 г. – значим напредък в енергийните проекти

През 2019 година в България тръгнаха няколко дълго чакани проекта в енергетиката, които се очаква да направят пазара по-конкурентен в региона. След години наред протакане и тупкане на топката най-после тръгна конкурсът за избор на стратегически инвеститор за втората ядрена централа в Белене, предаде репортер на БГНЕС.

На снимката: министърът на енергетиката Теменужка Петкова

Направен беше физически пробив да потече газ от „Турски поток“ през страната. България свърза националната си газоразпределителна мрежа с тази на Турция и по този начин направи ключова крачка по пътя на руското „синьо гориво“ за Европа. Паралелно с това започна изграждането на българския участък от „Турски поток“, наречен още „Балкански“. Тръбопроводът трябва да се свърже със Сърбия. Строителството не мина без проблеми и обжалвания на конкурса, заради което строежът беше забавен. Това даде основание на руският президент Владимир Путин да обвини България, че бави изпълнението и сроковете. Въпреки отправените искри по оста София-Москва българското правителство увери, че газ по „Турски поток“ ще потече на 1 януари 2020 година.

В южно направление по посока Гърция също вече започва реално строителство на тръбата между Стара Загора и Комотини.

Дни преди отминаващата си година заработи и газова борса. Тази стъпка обаче едва ли би довела до желан ефект за пазара при наличието на един водещ доставчик, смята енергийният експерт от ИПИ Калоян Стайков.

„Както при доставките на едро на електрическа енергия, така и на природен газ продължава да се наблюдава липса на стъпки за диверсифициране, за да се създаде реална конкуренция. „С един доставчик резултатът ще е същият, какъвто е и на електроенергийната борса – липса на конкуренция, високи и волатилни цени, а сметката отново се плаща от крайните потребители“.

На снимката: Калоян Стайков

Стайков отбеляза, че за поредна година Министерството на енергетиката не намери време да предложи нова енергийна стратегия, а приемането на Интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата до 2030 г. се извършва без необходимото обществено обсъждане. „Нещо повече – не става ясно нито как предлаганите мерки в плана могат да се постигнат неговите цели, нито какъв ще е икономическият ефект от тях. С други думи, за поредна година управлението на сектора е ръчно и лишено от стратегически поглед относно неговата роля в развитието на икономиката и обществото, както и визия за състоянието му в дългосрочен план“, обобщава експертът.

За политика с по-далечен хоризонт апелира и председателят на Българската петролна и газова асоциация (БПГА) Живодар Терзиев, за когото отминалата година е можело да приключи с още по-добри резултати. Сдружението водеше активни преговори през годината по промените в Закона за горивата. „Браншът не успя да убеди държавата и малко остана да се стиснат зъби и юмруци, за да завърши регистрацията по секторния Закон за горивата. Оптимизъм винаги трябва да има, но идват много по-тежки и сериозни въпроси за решаване следващите 5 години. Много бързо трябва да прескочим злободневните теми и да се фокусираме към дневния ред на Европа – екология, безопасност, опазване на околната среда“, апелира председателят на БПГА.

СИГУРНОСТ, ДИВЕРСИФИКАЦИЯ И КОНКУРЕНЦИЯ

Приоритети в работата на правителството в енергийната сфера са сигурността, диверсификацията и конкуренцията. В ход е реализацията на проекти от стратегическо значение, както в областта на електроенергийната инфраструктура, така и в областта на природния газ. Това заявиха за БГНЕС от Министерството на енергетиката, коментирайки резултатите от отиващата си 2019 г. и перспективите през 2020 г.

Новата законодателна рамка на европейско равнище и засилените мерки за декарбонизация, които водят до покачване на цените на въглеродните емисии, доведоха до сериозни финансови предизвикателства пред част от генериращите мощности в страната и региона. Това мотивира активната работа на Министерството на енергетиката през годината, за да бъдат подпомогнати централите в исканията им да получат дерогация. Перспективата за тяхната работа е включена в интегрирания национален план „Енергетика и климат“, който ще действа от началото на 2020 г.

Развитието на ядрената енергетика е сред основните приоритети на правителството в енергийната сфера. Потенциалната реализация на АЕЦ „Белене“ ще гарантира енергийната сигурност не само в България, но и в целия регион. Имайки предвид заявения към момента интерес към проекта, можем със сигурност да кажем, че той може да се развие като регионален. Министерството на енергетиката работи последователно за привличането на стратегически инвеститор за проекта, съгласно решението на Народното събрание.

В контекста на предизвикателствата, свързани с климатичните промени, развитието на ядрената енергетика в страната е от особена важност. Успешното приключване на програмата за удължаване на живота на 6 блок на АЕЦ „Козлодуй“ и получаването на нов десетгодишен лиценз за неговата работа, което стана факт през тази година, материализира усилията на правителството за изпълнение на този приоритет.

През тази година бяха направени важни промени в Закона за енергетиката, свързани с развитието на газовия пазар в страната. Те предвиждат програма за реализация на определени годишни количества газ на борсата от страна на обществения доставчик „Булгаргаз“ ЕАД и крайните клиенти. С тази програма целим да се гарантира конкурентна среда, която да създаде повече възможности, по-справедливи цени за бита и бизнеса. Изпълнението на тази програма вече започна.

„Булгартрансгаз“ регистрира в началото на годината дъщерно дружество „Газов хъб Балкан“ ЕАД. Компанията ще оперира платформи за търговия за нуждите на пазарите на природен газ в рамките на газов хъб „Балкан“. Заедно с физическата инфраструктура на газоразпределителния център ще се осигурят необходимите предпоставки за изграждане на първия ликвиден физически и търговски газов хъб в региона на Югоизточна Европа, базиран в България.

През годината бе регистриран значим напредък по ключовите за страната енергийни проекти, с които България запазва своята стратегическа позиция на газовата карта на Европа. Такъв проект е изграждането на междусистемната газова връзка Гърция-България, определена от ЕК като „проект от общ интерес“ и включена в седемте топ приоритета на общността. С реализацията на този проект страните от Югоизточна Европа ще получат достъп до алтернативни доставки от Каспийския регион, Близкия изток и Източното Средиземноморие.

В момента е в ход пълна мобилизация за изграждането на интерконектора, като в началото на месец ноември бяха доставени и първите тръби за това. Планираме строителството на IGB да приключи през 2020 г. в синергия с въвеждането в експлоатация на проекта TAP. Капацитетът на интерконектора Гърция-България е 3 млрд. кубични метра газ, като, в зависимост от пазарния интерес, той може да се увеличи до 5 млрд. куб. м. газ годишно.

Свидетели сме на динамика в областта на газовите проекти и за да запазим стратегическото място на България на газовата карта на Европа, трябва да сме адекватни на промените. В тази връзка през месец ноември 2018 г. бе актуализирана Енергийната стратегия на Република България и в нея бяха включени два много важни проекта – разширението на газопреносната мрежа от турско-българска до българо-сръбска граница и участието на страната ни в проекта за терминала за втечнен природен газ до Александруполис, Гърция. Реализацията и на двата проекта ще даде възможност да бъде гарантирана сигурността на доставките и развитието на пазара на природен газ.

На 21 октомври бе въведен в експлоатация първият единадесет километров участък от разширението на газопреносната мрежа по трасето на „Балкански поток“ – от българо-турската граница до компресорна станция „Странджа“. В момента има пълна мобилизация на строителните дейности по трасето до община Провадия, където става свързването му със съществуващата газопреносна мрежа на „Булгартрансгаз“ ЕАД до българо-сръбската граница. Като част от концепцията за газоразпределителен център „Балкан“, разширението на газопреносната мрежа ще допринесе за осъществяването на един от водещите приоритети на правителството – повишаване енергийната сигурност както на България, така и на страните от региона от Югоизточна Европа.

Както знаете, България е една от последните страни в Европейския съюз, която не е либерализирала изцяло своя електроенергиен пазар. Това е важна перспектива в развитието на пазара с оглед осигуряване на конкурентни цени в полза на потребителите. Ето защо Министерството на енергетиката ще продължи да работи активно за либерализация на електроенергийния пазар. В момента сме на прага на поетапното освобождаване на цените за битовите потребители, което се предвижда да започне след средата на 2020 г. и да продължи през следващите години.

Ще задълбочим усилията си и за задълбочаване на либерализацията на газовия пазар. Функционирането на газова борса ще гарантира отварянето на националния газов пазар, което ще бъде от полза за всички участници в него. Това ще се случи чрез осигуряването на ликвидна среда и либерализиран пазар на природен газ както за България, така и за Югоизточна Европа.

Важна задача остава и успешното завършване на процедурата за намиране на стратегически инвеститор и продължаване на проекта АЕЦ „Белене“. Имайки предвид заявения към момента интерес, в шорт листата попаднаха 5 големи компании, считаме, че перспективите за това са налице, подчертават от Министерството на енергетиката.

 

ЕНЕРГЕТИКА В ОПОЗИЦИЯ

Аталай: Вместо АЕЦ „Белене“ трябва инвестираме в иновационни проекти

Министерството на енергетиката направи достатъчно неща тази година, за да запази статуквото в сектора. Направено беше всичко възможно със субсидиране наличните държавни мощности да не фалират, каквито опасения грозяха ТЕЦ „Марица Изток“-2. Това отбеляза в интервю за БГНЕС депутатът от ДПС Рамадан Аталай.

В равносметката си за отминаващата си 2019 г. той посочва, че са стартирани проекти, които десетилетия наред са стояли блокирани. „Имаше прозрение от страна на правителството, направиха се първи крачки за развитието на газопреносната ни система. Убеден съм, че усилията, които се полагат са в правилната посока“, каза той.

Аталай посочи, че след като Иван Костов е зачеркнал проекта „Син поток“, а правителството на Борисов – „Южен поток“, единственото нещо, което ни е останало, е да направим „Турски поток“ да мине през България.

Депутатът припомня, че по газовата връзка с Гърция се работи от 2009 г. и тя е необходима на страната. Аталай вижда, че по този проект има сериозен напредък и в близко време ще бъде завършен.

Като проблем той вижда начина, по който се реализират обществените поръчки. Става дума за това, че най-обикновен гражданин може да обжалва и блокира проект за милиарди. „Дано този път да не изпуснем влака и да се свържем с газопреносните мрежи на Сърбия, Унгария и оттам да стигнем до газовия хъб Баумгартен“, надява се Аталай.

Според ДПС АЕЦ „Белене“ е много грешен проект, а трябва да се насочим към парогазови централи. „Проектът не е необходим, средствата може да се ползват за иновационни технологии“, твърди той.

Депутатът очаква следващата година да се приключи с модернизацията на газопреносната мрежа. „През 2020 г. ДПС ще изиска от правителството по какъв начин ще осигури проекти за заместващите мощности на въглищните централи. Рано или късно през 2025 година ЕС ще ни ги закрие. По най-бързия начин трябва да минаваме към газифициране на въглищните централи“, каза Аталай.

По отношение на дългосрочните договори с ТЕЦ „Марица Изток“ 1 и 3, известни още като американските централи, Аталай смята, че са си „изпели песента“ и ще бъдат в сила още една година, инвеститорите ще си получат компенсация за инвестициите. „Оттам нататък тежестта по отношение на въглеродните емисии остава на България“, обобщи той.

Ерменков: Върху стар плат кръпка с нов не се прави

Измина още една година пропусната в енергетиката. Много неща трябваше да се свършат, но не се случиха. Проектът „Белене“ – над две години имаме платени реактори, а сме на етап дали ще има инвеститор или не. Всичко ще стане ясно едва догодина и не е ясен изходът от този конкурс, очаква депутатът от БСП Таско Ерменков. Междувременно стана ясно, че в конкурса за изграждането на АЕЦ „Белене“ са останали 5 компании: 3 като стратегически инвеститор; 2 – като доставчици на оборудване и технологии.

В равносметката си Ерменков посочи, че до края на годината трябваше да бъде приключено трасето на „Балкански поток“, но не иска да влиза в полемики с управляващите дали умишлено или не се е забавил проектът, както твърдят от Русия.

По отношение на интерконектора с Гърция едва преди дни беше гласувано от парламента гаранционното споразумение, с което ще се финансира строителството. „Това не говори добре за темповете, с които се развива строителството. Преди 10 години беше определен за национален проект. Надявам се, че не трябва да минат още толкова време, за да се реализира.

На електроенергийна борса според Ерменков управляващите са докарали до там нещата, че цената на тока, който се търгува на нея е най-скъп на целия Балкански полуостров, че до някъде и в Европа. „Твърдението, че либерализацията на пазара ще доведе до сваляне на цената, всъщност се оказа точно обратното“, каза той.

В заключение Ерменков заяви, че тази година в енергетиката не се случило нищо, освен „няколко кръпки“ върху Закона за енергетиката. „Искам само да напомня библейското, че върху стар плат кръпка с нов не се прави, защото дупката става още по-голяма впоследствие“, обобщи той. /БГНЕС

DW.COM