Без Филтър

Б. Атанасоски: Напрежението Скопие-София е в полза на Белград, Македония да погледне истината право в очи

И в България, и в Македония ще има политици, журналисти, анализатори, които ще „сипват сол в раната“ и ще подкопават отношенията, но на тях и у вас, и у нас, не трябва да им се отдава толкова медийно значение и да се истеризира. Техните позиции са предварително формулирани и служат на цели, които противоречат на нашите интереси. От конфронтацията между Скопие и София имат интерес Белград и Москва. Това заяви в ексклузивно интервю за Агенция БГНЕС македонският политолог Благойче Атанасоски.


Атанасоски е роден през 1989 г. Завършил е политология в университета в Скопие. Той е колумнист в портала „Фактор“ и политически анализатор с многобройни участия и интервюта в телевизии, вестници и електронни издания.

Агенция БГНЕС публикува пълния текст на интервюто с него.

БГНЕС: Каква е целта от последното напрежение в отношенията между Скопие и София?
Благойче Атанасоски: Ако трябва да съм откровен, не виждам логична причина. Винаги се е твърдяло, че когато Скопие и София се карат и са в обтегнати отношения, печели Белград. Всеки опит, на който и да е политик от двете страни на границата, за създаване на напрежение, провокации, дипломатически инциденти, дрязги в отношенията е необмислен ход, ръководен от тесногръди лични и партийни интереси. От друга страна, на такава „политика“ освен Белград, се радва и Москва. Нашите интереси и цели през модерния ХХI век трябва да бъдат точни и ясни: интеграция на Македония и в НАТО, и в Европейския съюз, където вече повече от десетилетие се намира България, и икономическа, инфраструктурна и стопанска свързаност, както и културно обединяване. Всеки, който има различна от тази „цел“, според мен умишлено или не работи против националните интереси на Македония и на България.
Нормално е да се очаква, че и в България, и в Македония ще има политици, журналисти, анализатори, които ще „сипват сол в раната“ и ще подкопават отношенията, но на тях и у вас, и у нас, не трябва да им се отдава толкова медийно значение и да се истеризира. Техните позиции са предварително формулирани и служат на цели, които противоречат на нашите интереси.
Нека да се търсят мнения на учени и интелектуалци от двете страни на границата, които искат да пробият в отношенията между нас с други истини и друг наратив. Димитър Бечев и Ивайло Дичев са отлични примери при вас, според мен. При нас университетският професор Денко Малески и бившият премиер Владо Бучковски прокламират по-различни позиции за отношенията с България, положителен климат и се опитват да пуснат лъч светлина в „историческия мрак“, който ни заслепяваше десетилетия наред.

Унищожена плоча на убитите без съд и присъда по време на Кървавата Коледа

БГНЕС: България не поставя под въпрос идентичността. Въпросът за езика на политическо равнище е решен още с Договора от февруари 1999 г. България обаче в официалния документ за присъединяването на РС Македония към ЕС поставя въпроса за случилото се през 1945 г. Защо този въпрос се игнорира в Скопие и има единство в мълчанието между отделните политически партии?
Благойче Атанасоски: В последната си статия (колонка) написах, че прекалено дълго се мълчеше по отношение на исторически „затворения“ македонски въпрос от миналия век, особено във вихъра на Втората световна война. Македонските историци, учени и политици трябва да намерят сили да отворят „забранените“ теми и да ги покажат на дневна историческа светлина. Не трябва да се крият повече събития като „Кървавата Коледа“ и останалите репресии върху македонски граждани, които са платили с дългогодишни присъди в затворите в Титова Югославия или с живота си. Много семейства са били разбити, много съдби са останали неизвестни. Македонската държава дължи това на своите граждани, които са се противопоставили на тогавашната официална държавна политика и на висшето ръководство. Знам, че голяма част от македонската общественост е настроена положително за ролята на Югославия за създаването, развитието и съществуването на Македония и македонския въпрос в периода след Втората световна война. Но истината има и друга страна – онази тъмната, забранената. Много вода изтече през Вардара, много време мина и мисля, че вече няма нужда и няма смисъл тези неща да се крият. Без значение дали някой е опонирал на комунистическата власт, защото се е смятал за етнически българин или македонец, който е искал и се е борил за независимост, дори и за обединение на тогавашната македонска държава, днешна Македония е длъжна да направи исторически преглед на живота и делото на тези хора и най-малко да се извини на семействата им.

БГНЕС: Защо Договорът от 2017 г. не подобри общуването между обикновените граждани от двете страни на границата – дори не започна подобряването на пътната инфраструктура, да не говорим за магистрала, железопътна и самолетна връзка? Между България и Македония съществува най-скъпата телефония в Европа?
Благойче Атанасоски: Този въпрос ме ядосва и дразни най-много. Винаги съм си поставял и въпроса дали някои „висши или подземни“ сили не работеха срещу подобряването на инфраструктурата между двете държави, за да се не подобрят и политическите отношения. Ще ви дам един пример: за да стигнете от Скопие до Солун или до Ниш, са ви необходими около 2 часа, а до София – два пъти повече при същото разстояние до трите съседни града в трите съседни на Македония държави. Причината е в катастрофалното състояние на пътя, който свързва македонската и българската столици, особено частта от Куманово до граничния пункт, който може да бъде наречен срам, а не международен път. Македония и България са едни от малкото съседни европейски страни, които не са свързани с модерна бърза железопътна линия.
Представете си между Скопие и София да се движат експресни влакове и много млади хора от двете страни да пътуват с евтин билет просто така – на еднодневна разходка, в столицата на съседната държава, да излязат вечерта „на кафе“, както се казва, по време на уикенда.
Гарантирам ви, че по този начин стереотипите лека-полека ще намалеят и ще започне да се разтопява „берлинската“ стена в главите ни, която в нашия случай е „Осоговско-Мелешевска“.
Ще ви дам един положителен пример, към който съм много ангажиран – изтъкване постиженията на филмографията, театъра и културата и тяхното представяне в другата страна. Криминалният сериал „Под прикритие“ постигна отличен успех и у нас и много македонци, предимно млади, го гледаха с удоволствие. Колкото и банално да звучи, музикалното сътрудничество между младите рапъри Криско и Слаткар е положителен пример за създаване на климат и разчупване на бариерите. Това е пътят, само че той трябва да бъде следван във всяка област.

Съвместен концерт на български и македонски певци и музиканти

БГНЕС: Кой се страхува от поднасянето на историческите факти – такива каквито са – всеки да има възможност да се запознае с тях?
Благойче Атанасоски: Истината винаги трябва да се погледне в очите, колкото и жестока да е тя. Все пак трябва да се има едно наум: Македония и македонският народ след 1945 година по отношение на култура, идентичност и като политическо образование се развива под „чадъра“ на Белград. Той беше властовият център, който създаде доктрината за развитието и, за съжаление, създаде много негативни възприятия и отношение на България и българския народ. Много поколения в продължение на десетки години бяха учени на омраза към всичко българско – с помощта на вицове, анекдоти и изказвания, целящи да омаловажат и унизят съседния български народ. Логично, „отговорът“ от ваша страна беше и при вас да се развие чувство на примирение и гняв към „по-малкия братски македонски“ народ. Някой успешно проведе замислената и планирана цел от 1945 година, за наше голямо общо съжаление. Новото време е идеален шанс за нас, които се намираме от двете страни на границата и искаме и искрено вярваме в подобряването на отношенията, да работим по този въпрос. Но много внимателно. Да се щадят и да се уважават чувствата, емоциите и позициите на двата народа – без провокации и без „удари под пояса“.
Често казвам, че тази наша борба за сближаване между македонския и българския народ е като „борба с вятърни мелници“ – изглежда лудост и човек си задава въпроси дали ще има положителни резултати, но си струва да се борим, защото живеем в XXI век. Имаме на разположение много информация, интернет, възможности и достъп до исторически архиви, медиен простор за сближаване. Всичко това го нямаше по времето на комунизма и беше забранено.
Пак ще повторя: всеки, който волно или неволно работи за нажежаване на отношенията между двете държави и двата народа чрез провокации и безсмислени изказвания, налива вода в мелницата на Белград. За наше съжаление, тя мели успешно вече от 100 години. Апелирам към здрав разум, искрена воля, без предразсъдъци и много обмислено да работим за дългия и труден път към повторното сближаване на двата народа, които според отец Партений от прекрасния манастир „Св. Йоан Бигорски“ са произлезли от една и съща цивилизационна люлка, но историята и нейния ход са ги превърнали в два съседни православни славянски народа на Балканския полуостров. /БГНЕС

DW.COM