Балкани, Свят

Драги Георгиев: Македония да приеме миналото, а България реалността

България трябва да промени виждането си към Македония за настоящето. Трябва да признае тази реалност, която е създадена на територията на днешната Република Северна Македония. От друга страна македонската историография трябва малко по-смело и по-открито да заговори за миналото.

Това каза пред Георги Коритаров ръководителят от македонска страна на съвместната българо-македонска историческа комисия Драги Георгиев. Интервюто бе излъчено по ТВ Европа. Агенция БГНЕС публикува пълният текст от разговора:

Г. К.: И Република Северна Македония се намира в извънредно положение. По парадоксален начин голямата радост за натовското членство е поставена под знаменателя на тревогите от епидемията.

Д. Г.: Да, както в цяла Европа, така и в нашата държава, сянката на коронавируса присъства силно и всички живеем в напрежение и с желанието по-бързо да премине тази пандемия. За жалост, прав сте. Това, което трябваше да бъде изблик на радост на гражданите на Македония заради приемането в НАТО и решението за започване на преговори, не беше отпразнувано по начин, по който трябваше, нито получи силен отглас сред населението. Всички са пред телевизорите и очакват да чуят колко има заболели днес от коронавирус. И всички тези положителни новини останаха назад и не получиха необходимата гласност сред населението.

Г. К.: Вие сте изтъкнат македонски историк и бих искал да Ви запитам като историк как оценявате от гледна точка на историческото развитие на Република Северна Македония реализираното пълноправно членство в НАТО? Това пълноправно членство в НАТО укрепва ли допълнително по някакъв начин усещането за македонска историческа идентичност?

Д. Г.: Не бих се връщал много назад в историята, но приемането на Македония като член на НАТО сигурно е един от най-важните моменти в нейната съвременна история. Според мен, след получаването на независимост през 1991 година, това е един от най-важните моменти в историята на нейното съществуване. Напълно съм съгласен с Вас, че това означава много за укрепването на Македония като държава и на нейните граждани. Онова, което беше желание през последните три десетилетия да се присъединим към Европа, към европейските и световните народи, бих казал към водещите народи, се осъществи с приемането ни в НАТО. След като сега ние ще седнем на една маса с най-богатите държави в света и ще можем да изкажем нашето мнение, то това е една огромна придобивка за Македония и за нейното бъдеще, и стабилност от гледна точка на икономиката и на нашата идентичност.

Г. К.: Република Северна Македония с достойнството на равноправен член ще седне на масата заедно с другите 29 държави-членки на НАТО. Ще се промени ли по някакъв начин македонската концепция, когато се седне отново на масата за разговори в комисията, която произтича от договора на България с Република Северна Македония и чиито предмет на дейност е изясняване на исторически въпроси?

Д. Г.: Ако имаме предвид, че по време на предходните вече две години, откакто текат разговорите в тази комисия, понякога от страна на България беше подсказвано, че трябва ние да гласуваме за начало на преговори с Европейския съюз, че трябва България също така, в процеса на тези преговори с ЕС да даде съгласие за определени области, които се разглеждат. Това беше понякога използвано в разговорите като натиск. Не смятам, че това можеше да се изпълни от българска страна и затова, и днес не смятам, че и Македония, със започването на преговорите с Европейския съюз и с членството в НАТО, по някакъв начин ще злоупотреби с това. Сега, казано на политически език, нашата позиция е по-добра. Вече не виси над нас това условие, че трябва да гласуваме за започване на преговори с Европейския съюз, за НАТО. Това вече няма да присъства като един вид условие и в този смисъл може да се каже, че вече сега нашата позиция е по-лесна. Няма да се страхуваме толкова. Но и не мисля, че това е причина сега ние да се отнасяме неотговорно и да злоупотребяваме с тази позиция, а ще ни бъде комфортно да доведем до въпроси тези разговори.

Г. К.: Очевидно, от това, което ни казвате, можем да направим извода, че след като преминат, когато бъде възможно да се осъществят, предсрочните парламентарни избори, които впрочем могат да станат и редовни, както беше за есента планирано в Република Северна Македония, работата на смесената комисия смятате, че може да продължи.

Д. Г.: Разбира се. И трябва, и може да продължи според мен работата на тази комисия. Само с диалог, с разговор може да се надмогнат тези недоразумения, преди всичко исторически, между България и Македония. Докато е прекъсната работата на тази комисия, ще остане едно чувство, че това добросъседство между България и Македония не е искрено и че няма желание да се надмогнат някои исторически въпроси, които обременяват отношенията между двете държави вече 60-70 години.

Г. К.: Много важен въпрос. Създава се впечатление, че споровете се водят по буквални, твърде конкретни исторически казуси. Аз обаче бих искал да Ви попитам малко по-обобщено. Имате ли усещането, че концепциите на България и съответно на Република Северна Македония за интерпретация на историята, се различават твърде съществено?

Д. Г.: Да, споделям това усещане. Аз имам свое виждане по този въпрос. България трябва да промени виждането си към Македония за настоящето. Трябва да признае тази реалност, която е създадена на територията на днешната Република Северна Македония. От друга страна македонската историография трябва малко по-смело и по-открито да заговори за миналото. В този смисъл докато в двете държави политиката и историографията стигнат до тези две виждания едновременно, растат и надминат тези радикални схващания, националистични схващания за миналото или за днешната реалност, тогава мисля, че може да се стигне до резултат. Всъщност това може да върви паралелно. Могат да се движат паралелно тези две надмогвания на ситуацията. И в Република България, и в Македония.

Г. К. България признава съвременните реалности в Република Северна Македония, само че бележи в своята интерпретация като начало на създаването на македонска нация и македонски език, и производните атрибути на идентичността, решенията на Коминтерна и по-специално 1946 година.

Д. Г.: Тук е един от основните проблеми, с който и аз не мога да се съглася. Не може да се приеме формирането на македонската нация с декрет от Коминтерна през 1944 година със завършването на Втората световна война, защото това е сформирана държава от АСНОМ и неговите документи. Ако българската страна е готова да приеме, че процесът на създаване на съвременната македонска нация е започнал някъде през втората половина на 19 век, когато имаме обективно поява на македонизъм, без значение как ще го дефинираме – политически, национален, сепаративен, териториален, съществуват елементи, които показват процеса на създаване на една отделна идентичност. Аз не мога да се съглася ние да разговаряме за съществуване на македонска нация от 1944 нататък, създадена с декрет, имайки преди това един голям брой на хора, на интелектуалци, на преподаватели, които ще потвърдят идеята за създаване на нещо ново по тези земи. И тук е един от тези спорове, които все още представляват препъни камък в дискусиите.

Г. К.: Обаче в същото време предполагам добре сте информиран за решението и резолюцията на българския парламент, който определи „червени линии на идентичността“, отвъд които България не възнамерява да отстъпи. Какво означава това решение на българския парламент от гледна точка на историческата дискусия според Вас?

Д. Г.: Тези две събития – декларацията на българския парламент и след това реакцията на Българската академия на науката на декларацията на македонската академия по отношение на езика, както и някои моменти в работата на нашата комисия, когато българските колеги на осмата среща в Охрид настояваха да не се използва прилагателното „македонски“, като например „македонски историци“, „македонска държава“, а да се говори за „историци на Република Северна Македония“, „история на Република Северна Македония“, респективно изхвърлянето на прилагателното „македонски“, доведе до едно голямо недоверие в работата на комисията. Затова повторното започване на работата на комисията, след тази пауза, която сега правим, може би ще трябва да бъдат разгледани принципите, около които ние се съгласихме в началото да работим и това рестартиране може би трябва предварително да бъдат поставени някои други основи с цел да тръгне по-добре работата на комисията. Декларацията и на БАН, и на Българското народно събрание по отношение на Македония, за съжаление според мен не създава атмосфера на доверие и на по-лесна работа на комисията.

Г. К.: И все пак в хода на преговорите за интеграция на Република Северна Македония в Европейския съюз България, като пълноправен член на съюза, има право да налага вето или да определя условия. Смятате ли, че София ще се възползва от това, ако не бъде реализирана, близка до българските разбирания, историческа концепция.

Д. Г.: Не мисля, че това ще бъде прекалено експлоатирано от страна на България. Вярвам, че България, като пълноправен член на Европейския съюз, ще продължава да защитава своите интереси, обаче не мисля, че тя ще експлоатира това толкова много и безусловно ще стои на тази позиция. Това се отнася и за македонската страна. Македонската страна не може да стои на радикална позиция и да не се променя в някои отношения. Все още съм оптимист и вярвам, че може да се постигне решение по тези въпроси. В крайна сметка българският и македонският народ са най-близки народи. Ако ние не можем да намерим между нас решение, то това би било една голяма трагедия за тези наши отношения. /БГНЕС

DW.COM