Балкани, Свят

Косово на парламентарни избори: надежда за промяна

Сексциите за провеждане на предсрочните парламентарни избори в Косово са отворени, съобщи Централната избирателна комисия на страната.

Около 1,8 милиона души имат право на глас, те гласуват в 2 300 избирателни секции, които са отворени от 7:00 до 19:00 ч. Гражданите извън републиката гласуваха от 2 до 12 февруари по пощата. Процесът на гласуване се наблюдава от 19 000 местни и чуждестранни наблюдатели.

Еднокамарният парламент в Косово се състои от 120 депутати, като 10 места са запазени за сърбите, а други 10 за представители на други национални малцинства. 28 политически партии, коалиции, граждански инициативи се борят за места в парламента, три от които представляват интересите на местните сърби. Най-голямата им партия, Сръбска листа, претендира за всички 10 мандата, разпределени от квотата.

Според социологическите проучвания, фаворитът на предизборната кампания е радикалното реформаторско Движение „Самоопределение“ на бившия премиер Албин Курти, който има до 50% поддръжка от жителите на региона. Партията провежда кампания, основана на антикорупционна платформа, обвинявайки традиционните елити, че са пропилели първите години на независимост на Косово с грабежи и лошо управление.

С наполовина по-малка поддръжка се ползва дългогодишната Демократическа лига на Косово , като нейните лидери бившият президент Хашим Тачи и бившият председател на парламента Кадри Весели, са съдени за военни престъпления с други двама полеви командири на АОК в Хага.

Откакто се отдели от Сърбия през 2008 г., Косово се управлява предимно от бившите командири на бунтовниците, които ръководиха войната за независимост през 90-те. Но сега в техния лагер ги няма лидерите, след като през ноември съд в Хага задържа бившия президент Хашим Тачи и други по обвинения във военни престъпления, от времето на конфликта. Анализаторите казват, че това е спомогнало за увеличаване на кръга избиратели, от който „Самоопределение“ може да получи подкрепа, дори и сред онези, които не споделят радикалното минало на движението, включително понякога бурни протести, антизападна риторика и инциденти, при които депутатите използвали сълзотворен газ в парламента.

“За мнозина „Самоопределение“ се разглежда като последна инстанция, която или ще спаси, или ще разруши страната”, каза Доника Емини, изпълнителен директор на CiviKos Platform, неправителствена организация.

Съперници атакуват Курти – който се радва на голяма преданост сред феновете – че подготвя “диктатура”, която може да застраши важния съюз на Косово със САЩ.

Те също така обещават да създадат работни места и да повишат заплатите.

Но последните социологически проучвания показват, че обещанията им звучат кухо за мнозина, като Демократическата партия на Косово – партията на бившите бунтовници – е на второ място с около 20 процента от гласовете, следвана от излизащата Демократическа лига на Косово.

Този път Курти има подкрепата и на съюз с изпълняващата длъжността президент Вьоса Османи, която наскоро се присъедини към тях, след като напусна Демократическа лига на Косово.

“Мисля, че е време Косово да бъде ръководено не само от ново поколение политици по отношение на възрастта, но най-вече по отношение на мисленето”, каза 38-годишен гражданин.

Курти, отдавна трън в очите на управляващите, е особено популярен сред младите хора, които се чувстват предадени от сегашното си правителство.

Албин Курти – лидер на Движение “Самоопределение”

Безработицата сред младите е над 50 процента в Косово, което принуждава мнозина да заминават за работа в чужбина при нарастваща криза на „изтичането на мозъци“.

“Нямам надежда, че ще бъда назначен тук след като завърша университет или дори след като придобия магистърска степен, това е, което ме засяга”, каза Ханмие Лохай, 17-годишен студент по време на митинг на „Самоопределение“.

Въпреки че самият Курти не може да се кандидатира за депутат – има забрана поради съдебна присъда за пускане на сълзотворен газ в парламента – неговата партия все пак може да го назначи за министър-председател.

Двете партии са следвани от Демократичен съюз на Косово на настоящия премиер Авдулах Хоти, Алианс за бъдещето на Косово на бившия премиер и бивш полеви командир на АОК Рамуш Харадинай и други движения.

Рамуш Харадинай – лидер на Алианс за бъдещето на Косово

През 1999 г. въоръжена конфронтация между албански сепаратисти от Армията за освобождение на Косово и сръбската армия и полиция доведе до бомбардировки на Югославия (която по това време се състоеше от Сърбия и Черна гора) от силите на НАТО. На 17 февруари 2008 г. косовско-албанските структури в Прищина едностранно обявиха независимост от Сърбия. Самопровъзгласилата се република не е призната от Сърбия, Русия, Китай, Иран, Испания, Гърция и редица други държави. През 2011 г. сръбското ръководство започна преговори за нормализиране на отношенията с косовските албанци чрез посредничеството на ЕС.

Предсрочните парламентарни избори в Косово се провеждат, след като през ноември миналата година Конституционният съд оспори легитимността на правителството на Авдулах Хоти, защото депутат, който нямаше право да бъде член на законодателния орган, бе осъден на доживотен затвор за последните три години. . Гласът на оспорения депутат, който беше от партиите на по-малките етнически общности, беше 61-ият глас за кабинета на Хоти и с неговото анулиране мнозинството за гласуване за правителството беше загубено.

Тези избори биха позволили на по-младото поколение политици да поеме водещата роля на фона на ширещо се разочарование и умора от политическия елит.

Общите избори идват след година, в която пандемията от коронавирус задълбочи социалните и икономическите кризи в бившата сръбска провинция, която провъзгласи своята независимост преди 13 години.

Вече една от най-бедните икономики в Европа, Косово сега се бори със спад, предизвикан от пандемията Ковид-19, и с ваксинация, която предстои да започне за населението от 1,8 милиона.

Сабри Кадриу, професор по икономика в Прищина, е сред избирателите, надяващи се на решително скъсване с миналото.

„Дойде време за хубаво почистване“, каза той пред АФП, визирайки корупцията.

По време на предизборната кампания, фокусирана върху социални и икономически проблеми у дома, почти не се говори за забавяне на преговорите за разрешаване на продължаващото напрежение със Сърбия.

Но който победи, ще бъде изправен пред силен натиск от Запад да рестартира преговорите с Белград, който все още отказва да признае държавността на Косово. /БГНЕС

DW.COM