Балкани, Свят

Косовските партии: Рама да се откаже от „Малък Шенген“

Основните партии на косовските албанци, както от властта, така и от опозицията, настояват албанският премиер Еди Рама да отмени срещата на върха в Дуръс между Албания, Македония и Сърбия. Тя е в рамките на инициативата за създаване на т. н. „Малък Шенген“ – зона за свободно движение на капитали и хора между държавите в региона.

Сред причините косовските партии да изискват официална Тирана да заеме „нова позиция по отношение на Сърбия“ е отричането от официален Белград, начело със сръбския президент Александър Вучич, на зверствата, извършени от сръбските военни, полицейски и паравоенни сили по време на войната в Косово през 1998-99 г. Това съобщава информационна агенция Косова Прес.

Победителите в парламентарните избори през октомври – Движение Самоопределяне (ДС) и Демократичен съюз на Косово (ДС), както и тези, които загубиха властта – Демократическа партия на Косово (ДПК) и Алианс за бъдещето на Косово (АБК) – са единодушни в позицията, че регионално сътрудничество не може да бъде обсъждано с държава, която отрича престъпленията, извършени в последните войни в региона.

„Този процес ще бъде изцяло в услуга на Сърбия, а не на други държави, които твърдят, че имат интерес. Ето защо Албания трябва да гледа на Сърбия с очите на Косово, както я виждат гражданите на Косово. Имахме контакти (с Албания) и им казахме, че Сърбия трябва да бъде наказана за престъпленията в Косово. Ние сме срещу такива срещи, на които Косово не присъства, и срещу срещи с президент, който отрича престъпленията, извършени в Косово“, каза Албулена Хаджи от Движение Самоопределение.

Срещу подобно регионално сътрудничество е и членът на ръководството на ДСК Антон Куни, който каза, че Сърбия трябва да се изправи пред собственото си минало.

„За какво сътрудничество и за какъв „Малък Шенген“ може да говорим с държава, която отрича собствените си престъпления, държава, която не връща телата на убитите и която не потърси извинение и никога не се разкая за всички онези убийства, кланета и преследвания, които извърши в нашата страна? Мисля, че Сърбия първо трябва да се изправи пред собственото си криминално минало, което би помогнало на първо място на нея самата, както и на мира и просперитета на целия регион“, заяви той.

Дейностите за формиране на така наречения „Малък Шенген“ започнаха през октомври тази година със среща в Нови Сад с премиерите на Северна Македония и Албания Зоран Заев и Еди Рама и сръбския президент Александър Вучич. Втората среща на тримата лидери се проведе в Охрид през ноември, като срещата на върха беше насрочена за 21 декември в албанския пристанищен град Дуръс.

Скептицизъм по отношение на „Малкия Шенген“ изразяват и в останалите страни от Западните Балкани. Македонският президент Стево Пендаровски заяви, че тази идея е неработеща, ако в нея участват само три държави. Тази позиция донякъде бе потвърдена и от посланика на Европейския съюз в Прищина Наталия Апостолова.

„Косово към момента не вижда какъв ще бъде положителният ефект за тях от участието им в една регионална организация, която си поставя цели, които всъщност вече съществуват в споразумението на всяка една от тези страни, които подписват това мини споразумение“, заяви европейският посланик пред БГНЕС.

„Европейската позиция е, че каквато и да е, регионална инициатива е много полезна, но само при едно условие: ако в нея участват и шестте партньора /Косово, Сърбия, Албания, Македония, Черна гора и Босна – бел.ред./. Когато се случи това разделение и антагонизиране само част от 6 партньора към останалите, това вече върви срещу политиката на добросъседски отношения. Ние вече имаме Берлински процес, имаме регионална икономическа инициатива. Всяко нещо, което подпомага европейския път е добро дошло, но и шестимата партньори трябва да участват в него“, заяви Апостолова. /БГНЕС

DW.COM