Международна, Свят

Foreign Policy: НАТО има слабо звено на Балканите

Северна Македония стана най-новата държава-членка на НАТО, като същевременно е и най-слабото звено за външна намеса в алианса, пише в анализ на „Foreign Policy”

През 1938 г. британският премиер Невил Чембърлейн направи възможно нахлуването на Адолф Хитлер в Чехословакия, въпреки огромното военно превъзходство на западните съюзници на Прага. Чембърлейн просто реши, че въпросът е „кавга в далечна страна, между хора, за които нищо не знаем”.

Днес е също толкова трудно да се повярва, че НАТО ще започне война заради свои отдалечени ангажименти в Източна Европа. Въпреки това, на 27 март Алиансът прие Северна Македония за свой най-нов и най-слаб член. По този начин той даде на руския президент Владимир Путин страхотна възможност да разшири влиянието си, да разруши единството на НАТО и да провери на практика ангажимента на блока да защитава член на съюза.

Северна Македония е дефиниция за слабо звено и лесен избор за противник. Държава без излаз на море, с 2 милиона жители, слаби политически институции и много кратка история на своята независимост. Към 2018 г. тя изразходва само 1% от своя БВП за отбрана, въпреки препоръчаните от НАТО 2 %, и има само 8 000 военнослужещи на действаща служба. Налице е тлеещо социално напрежение между славянското православно мнозинство и голямата група етнически албанци – главно мюсюлмани, което прави страната уязвима за външна намеса. В рамките на НАТО само съседна Албания има по-нисък БВП на глава от населението и по-високо ниво на корупция. Индексът за демокрация на Икономическия разузнавателен отдел определя Северна Македония като държавата с най-слабо развита политическа култура в Европа.

Още от 90-те години на миналия век Москва гледа на експанзията на НАТО в Източна Европа с подозрение. Но едва през 2000-та година, след като руската икономика и военна промишленост се възстановиха от хаоса на постсъветската епоха, Путин обяви разширяването на НАТО на изток за „пряка заплаха“ и открито се опълчи на алианса. Нахлуването на Русия в Грузия през 2008 г. – неслучайно в годината, в която НАТО заяви интерес към евентуалното присъединяване на Грузия към алианса, спря разширяването на блока към бившите контролирани от Съветския съюз региони. Нахлуването на Путин през 2014 г. в Украйна и последвалото анексиране на Крим, макар и да не е пряко нападение срещу член на НАТО, допълнително демонстрира западната немощ в условията на руска агресия. На север Русия проведе мащабни военни учения, за които военните експерти твърдят, че са слабо прикрити симулации на атаки срещу членове на НАТО като Полша и балтийските държави.

Сега, когато Северна Македония се присъедини към НАТО, изглежда, че Путин има шанс да докаже, че алиансът е нещо повече от хартиен тигър.

През 2018 г. руският посланик в Северна Македония обяви страната за „законна цел”, ако напрежението между НАТО и Русия се увеличи. Русия, обаче, вече беше започнала да работи усилено за увеличаване на напрежението в региона, още преди Северна Македония да стане член на алианса. Москва изпрати зенитни ракети С-400 в съседна Сърбия за участие в съвместни руско-сръбски военни учения, подпомогна опит за преврат в Черна гора и се опита да дестабилизира Босна и Херцеговина, като разпали междуетническо напрежение. В самата Северна Македония Русия финансира „тролове”, които, наред с останалото, бяха използвани за разпространяване на дезинформация по време на американската президентска кампания през 2016 г. Москва се опита да повлияе и на референдума за членство в НАТО през септември в Северна Македония, използвайки дипломатическите си представителства там като база за събиране на разузнавателна информация и разпространение на пропаганда, в която подробно са описани предполагаеми западни заговори за разделяне на страната.

Фактът, че Русия заплашва членовете на НАТО в Източна Европа, не е нищо ново. Тя отдавна се опитва да дестабилизира балтийските страни Литва, Латвия и Естония, които се присъединиха към НАТО и Европейския съюз след като обявиха своята независимост. Днес балтийските държави са добре интегрирани в структурите на алианса и европейската икономика и на тяхна територия има хиляди войници на НАТО. И докато Балтика е част от добре здраво укрепения фронт на НАТО, Балканите са неговото слабо място.

Присъствието на НАТО в Северна Македония и около нея е много ограничено. Балканските страни са по-бедни, етнически по-разделени и по-слабо икономически интегрирани в Европа. Потенциалната им нестабилност и много по-ниската вероятност за стабилен отговор от страна на Запада превръщат Северна Македония и нейните съседи в лесни мишени за руска намеса.

Учейки се от историята, Путин с основание приема, че повечето хора, които вземат решения в щаба на НАТО, биха сметнали Северна Македония за „далечна страна“, населена с „хора, за които нищо не знаем“.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп, чиито отношения с Путин продължават да привличат вниманието, потвърди подобно подозрение по отношение на съседна Черна гора, когато възникна въпрос за ангажимента на НАТО да защитава балканската държава.

Според проведено през февруари проучване от изследователския център „Pew”, по-малко от половината от населението на Франция, Испания, Турция и Гърция имат положително мнение за НАТО. Миналата година френският президент Еманюел Макрон заяви, че НАТО се намира в „мозъчна смърт“. Гражданите на само три европейски държави – Великобритания, Холандия и Литва, смятат, че страната им трябва да отговори с военна сила, в случай че Русия нападне член на НАТО в Източна Европа.

Не е изненада, че позицията на НАТО към най-новия член остава неясна. Въпреки че НАТО разшири дефиницията на общия си ангажимент за отбрана – член 5 от Договора за алианса, включвайки през 2014 г. към него и кибератаките, той не успя да разясни, какво точно означава това. На въпрос, какво ниво на кибератака срещу един от членовете ще предизвика отговор, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг отговори само: „Ще видим“. Брюкселската декларация от 2018 г. потвърди намерението на НАТО да защитава държавите-членки от неконвенционални атаки, споменавайки бегло, че в „случаи на хибридна война, алиансът може да реши да се позове на член 5“. Тези словесни еквилибристики на Запада ще бъдат надлежно отбелязани в Кремъл.

Онова, в което Русия се е специализирал – манипулиране на избори, разпалване на етническото напрежение и провокиране на насилствен конфликт, са три реални възможности, които биха могли да предизвикат отговор на НАТО в съответствие с член 5.

Най-належащият въпрос е осигуряването на предстоящите избори в Северна Македония, които бяха отложени заради пандемията от COVID-19. Според последните проучвания, основната битка ще бъде между проруската националистическа партия МВРО-ДПМНЕ и прозападната СДСМ. Евентуална руска намеса в изборния процес или резултатите от него не само заплашва македонския суверенитет, но ако успее, може да доведе на власт правителство, което да ориентира Скопие към Москва.

Русия може се опита да окаже натиск и да дестабилизира Северна Македония по други начини, включително чрез регионалния партньор на Москва Сърбия. Руската пропаганда, насочена срещу Северна Македония, включва конспиративни теории за огромно албанско малцинство в страната, за което се предполага, че се договаря с НАТО и Албания да превърне чрез кръвопролитие Северна Македония в част от „по-голяма Албания“. От историята е добре известно, че подобна реторика е довела преди до етническо насилие в региона. Русия също е в състояние да поддържа тлеещ конфликт в Сърбия, чийто нестабилен регион Прешево граничи директно със Северна Македония, или да се намеси в нерешения спор за независимостта на Косово. Всеки такъв конфликт лесно може да прелее в Северна Македония.

Следващите стъпки на НАТО за гарантиране сигурността на новия си член може да включват адаптиране на успешната тактика, използвана при присъединяването на Черна гора към алианса през 2017 г. Екип по киберсигурност, спонсориран от НАТО, предостави на черногорското правителство техническа подкрепа, за да се научи да идентифицира и противодейства на хибридни атаки. НАТО повиши осведомеността за ползите от членството в алианса, като работи с длъжностни лица, гражданското общество, местни власти и медиите. Той работи също така за подобряване на управлението в отбранителния сектор на Черна гора. По подобен начин Европейският съюз, който току-що е започнал преговори за присъединяване със Северна Македония, може да подаде ясен сигнал, че балканските държави са неразделна част от Европа.

В по-широк план обаче НАТО се нуждае от механизъм за реакция при руска агресия в случай, че членовете на алианса постигнат съгласие. Член 5 изисква единодушие преди да се позове на принципна на колективна защита, но членовете на НАТО се различават в отношението си към Русия. Възможно би било формирането, в случай на необходимост, на коалиция от желаещи, включваща членове на НАТО с надеждни отбранителни способности, които са готови да се противопоставят на Русия и да подготвят колективен отговор на всяка атака.

Въпреки цялостното си военно превъзходство, НАТО има слабо влияние на Балканите, където Русия продължава да се ползва с предимство. НАТО трябва бързо да сигнализира, че остава непоколебим и да признае, че Северна Македония е неразделна част от алианса. Ако НАТО не успее да подкрепи своите нови членове като Северна Македония, се увеличават шансовете за сблъсък с руската агресия – хибридна или конвенционална. А това може просто да означава края на НАТО като надежден съюз. /БГНЕС

DW.COM