Международна, Свят

Пламен Димитров: „Северен-поток-2“ и американската санкционна бухалка

Дългоочакваните американски санкции се стовариха върху газопровода „Северен поток-2“ броени дни преди той да бъде напълно завършен. Над 90% от тръбите, които ще свържат Русия с Германия през Балтийско море, вече са положени. Въпреки това дострояването на дългия над 1200 км газопровод е поставено под голям въпрос. Вече е сигурно, че той няма да бъде завършен в началото на 2020 г., както се планираше.

Санкциите срещу „Северен поток-2“ са знаков акт на Вашингтон, който осветлява важни аспекти на днешния международен ред в света и поставя в нов контекст газовата геополитика на Русия. Първото нещо, което прави впечатление е, че американските законодатели слагат бариера пред един проект, който се реализира в Европа без участието на компании от САЩ и без никаква връзка с националната сигурност на отвъдокеанската суперсила. Санкциите срещу „Северен поток-2“ до голяма степен са плод на вътрешнополитическите борби във Вашингтон – чрез тях конгресмените смятат, че уязвяват и озаптяват президента Тръмп, чиито проруски залитания шокираха традиционния политически истаблишмънт в САЩ. От своя страна президентът нямаше друг избор освен да подпише военния бюджет на страната с предвидените в него санкции срещу газопровода. В противен случай той би поставил под риск националната сигурност и би потвърдил съмненията, че играе в полза на Москва.

Реакцията на швейцарско-холандската компания Allseas, която прекрати незабавно строителството на „Северен поток-2“, показа колко силен е страхът от вашингтонската санкционна бухалка и колко пресилени са твърденията за края на американската доминация в световната геополитика и геоикономика. САЩ си остават най-големия пазар на планетата и освен това са в центъра на световната финансова паяжина. Нито една голяма интернационална компания не може да си позволи да пренебрегне волята на Вашингтон и никой не може да я защити, ако американците блокират сметките и активите й. При управлението на Тръмп САЩ използваха санкционния инструмент, за да притиснат Иран до стената, а намерението на европейците да помогнат на Техеран се оказа неосъществимо. През миналата година пък санкциите срещу един от най-могъщите руски олигарси Олег Дерипаска доведоха до преструктуриране на собствеността в „Русал“ – един от двата най-големи производители на алуминий в света.

Грубата намеса на американците в европейската газопроводна геометрия предизвика остра негативна реакция не само от Русия, но и от Германия и от ЕС. Показателен е фактът, че дори Европейската комисия, която по принцип има сериозни възражения срещу проекта „Северен поток-2“, се възмути от санкциите на Вашингтон. Очевидно е, че казусът с блокирания газопровод ще разшири пукнатината между евроатлантическите партньори, която и без това стана доста голяма при президентството на Тръмп. Руснаците няма да пропуснат да се възползват от тази ситуация и ще развият силна пропагандна кампания срещу Америка и вмешателството й в европейските дела.

От друга страна от спирането на „Северен поток-2“ огромна полза има Украйна и някои източноевропейски държави, които сега са основни транзитьори на руския газ. Именно блокирането на газопровода през Балтийско море направи Русия по-сговорчива и в крайна сметка се стигна до компромис за продължаването на транзита през Украйна за още пет години.

Твърденията на руската пропаганда, а и на президента Тръмп, че САЩ имат сериозен икономически интерес от блокирането на „Северен поток-2“ са доста далеч от реалността. Наистина, в последно време износът на американски втечнен газ расте лавинообразно, а Европа е много важен газов пазар, но и без „Северен поток-2“ руската компания „Газпром“ няма никакъв проблем да достави договорените обеми на своите европейски клиенти като използва съществуващите транзитни газопроводи през Украйна и Беларус. Освен това пазарът на втечнен газ е глобален, търговията се осъществява от международни трейдъри, а не от производителите. Тръмп не произвежда и не продава газ и няма никаква власт да пренасочи американските танкери към Европа. Впрочем, малко известен факт е, че на европейския пазар най-сериозна конкуренция за „Газпром“ не са американците, а втечненият газ, идващ от самата Русия и по-точно от Ямалския полуостров, където частната руска компания „Новатек“ заедно с френски и китайски партньори построи голям завод за втечняване на газ. В най-новия брой на корпоративното списание на „Газпром“ е публикувана гневна статия срещу проектите на „Новатек“ с призив към руските власти да оттеглят подкрепата си за тях.

Оттеглянето на компанията Allseas от „Северен поток-2“ разкри технологичната слабост на руския газов сектор. Оказа се, че Москва няма нужните специализирани морски съдове за полагане тръби в дълбоки води. Единственият кораб, който донякъде е подходящ за тази работа – „Академик Черски“, се намира на тихоокеанския бряг на Русия и е ангажиран в проекти на остров Сахалин. Пътуването му до Балтийско море ще отнеме месец и половина, ако мине през Суецкия канал. Освен това корабът се нуждае от допълнително преоборудване, за да поеме работата, изоставена от Allseas, и в крайна сметка ще може да полага тръбите с много по-бавен темп. Допълнителен проблем ще бъде получаването на разрешение от властите на Дания за работа в териториалните води край остров Борнхолм, а също и застраховката – никой международен застраховател не би се осмелил да пренебрегне американските санкции. Очертава се „Северен поток-2“ да остане незавършен до края на 2020 г.

В крайна сметка „Северен поток-2“ все някога ще бъде достроен, но с това проблемите пред него няма да приключат. Тепърва предстоят сложни преговори между „Газпром“, Германия и Европейската комисия как точно ще бъде прилагано енергийното законодателство на ЕС спрямо този газопровод. Преди няколко месеца Съдът на Европейския съюз забрани на „Газпром“ да използва повече от 50% от газопровода OPAL, който е основното сухопътно продължение на работещия от няколко години „Северен поток-1“. Същата заплаха виси и над EUGAL, който трябва отвежда газа от „Северен поток-2“ през Германия към Централна Европа. И накрая трябва да отчетем дългосрочния риск за руския газов износ – европейската енергетика върви към декарбонизация и след едно-две десетилетия газът също може да бъде обявен за нежелано гориво и да бъде обложен с такси за вредни емисии. /БГНЕС

———

Д-р Пламен Димитров, Информационен център на Министерство на отбраната.

DW.COM