Международна, Свят

Президентските избори – възможност за обрат в политиката на Полша

На 28 юни в Полша се проведоха избори за президент, на които нито един от кандидатите не спечели 50% от гласовете, необходими за безусловна победа. Това става ясно от резултатите от екзит пола, разпространен от полската телевизия непосредствено след затварянето на избирателните секции.

Настоящият полски лидер Анджей Дуда, който по предварителни данни печели 41,8% от гласовете и кметът на Варшава Рафал Тшасковски с 30,4%, представляващ най-голямата полска опозиционна партия „Гражданска платформа“, отиват на втори тур, който ще се проведе на 12 юли.

На трето място е независимият кандидат, журналистът Шимон Хололовна, който печели 13,3%.

Държавната избирателна комисия планира да обяви официалните резултати от изборите до 1 юли.

Съобщава се за рекордна избирателна активност – 62,9%.

Изборите се следят внимателно от цяла Европа, тъй като партията „Право и справедливост” на Дуда често влиза в конфликт с ЕС заради противоречивите си реформи в съдебната система и медиите.

Според политическите анализатори, изборите за президент ще определят дали ще бъде ограничена властта на националистическото правителство във Варшава.

Настоящият президент Анджей Дуда е съюзник на управляващата партия „Право и справедливост” (PiS) и ако той загуби, опозицията може да направи сериозна промяна в политическия курс на страната.

Неговият съперник – либералният дясноцентристки кмет на Варшава Рафал Тшасковски, който е кандидат на водещата опозиционна партия „Гражданска платформа“, обеща да поправи отношенията между Брюксел и Варшава.

Наблюдателите оценяват, че на балотажа победата на Дуда не е гарантирана. Според последните допитвания, за двамата кандидати ще гласуват по 46 % от избирателите, а 8 % от анкетираните все още не са се определили, а това може да има решаваща роля при крайния резултат.

Ако изборите се бяха провели на 10 май, както се планираше първоначално, Анджей Дуда можеше да спечели още на първия тук. Заради пандемията от коронавирус гласуването беше отложено и либералната партия „Гражданска платформа” се възползва от шанса да смени първоначалния си кандидат с перспективния Рафал Тшасковски.

Президентският пост не е просто въпрос на престиж за управляващата „Право и справедливост”, коментира „Дойче веле”. В Полша президентските правомощия са по-големи, отколкото в Германия. Държавният глава притежава реална власт и има правото да назначава хора на ключови постове. Опонентите на управляващата партия разчитат на натрупаната у гражданите умора и разочарование от политиката на настоящия президент.

Ако Тшасковски стане следващият президент, опозицията ще получи мощни политически лостове.

Заради правото на вето на президента „Гражданска платформа” ще има възможност да блокира приемането на който и да е закон, поне на теория. Председателят на „Право и справедливост” Ярослав Качински предупреждава, че по този начин Тшасковски ще може да „парализира” цяла Полша.

Политически наблюдатели смятат, че ако бъде избран, опозиционният кандидат няма да се примири с „недостойното поведение” на управляващите, но в същото време ще се стреми да постигне компромис с тях по ключови въпроси.

Тшасковски е определян като човек, който „поставя на първо място интересите на страната”, смятат неговите поддръжници.

48-годишният кмет на Варшава има солиден опит с работата в държавното управление. През 2013-2014 г. заема поста министър на администрацията и внедряване на цифровите технологии. Бил е депутат в Европейския парламент и е участвал в преговорите по приемането на Полша в Европейския съюз.

Тшасковски е известен и със своята борба против дискриминацията на сексуалните малцинства. През февруари 2019 г. в качеството си на кмет на Варшава той подписа така наречената „Харта ЛГБТ”, защитаваща правата на лицата с нетрадиционна сексуална ориентация.

Това предизвика негативна реакция в средите на консерваторите в „Право и справедливост”, които съзряха в подобни опити заплаха за традиционното семейство.

Анджей Дуда използва тази реторика в предизборната си кампания, като заяви, че ЛГБТ е „идеология”, която е по-разрушителна от комунизма.

В навечерието на местните избори през 2018 г. Тшасковски водеше кампания под надслов „Варшава за всички”. Сега очевидно има намерение да стане „президент на всички” и да сплоти разделеното общество в страната.

За разлика от своите партийни привърженици, той не се притеснява да хвали управляващите, когато, според него, те заслужават това.

Анализаторите припомнят, че партията на Качински също се опита да обедини обществото, но на основата на „национал-католическите” ценности. Тшасковски ще се опита да сформира гражданско общество в Полша.

Първият демократичен президент на страната Лех Валенса е пестелив в оценките си. „Интелигенцията вече повярва на Тшасковски, но жителите на малките градове и селата продължават да подкрепят партията на Качински”, смята той. /БГНЕС

DW.COM