Балкани, Свят

Тронът на турския „султан” започва да се клати

За 16 години управление Ердоган укрепи значително своята власт. Днес президентът на Турция прилича на султан. Но в страната започнаха промени, които могат да попречат на по-нататъшните му планове.

С идването си на власт през 2003 г. Реджеп Тайип Ердоган влезе в ролята на либерален реформатор, стремящ се да вкара Турция в Европа.

Критиците още тогава предупреждаваха, че той е вълк в овча кожа и е яхнал „демократичната вълна”, само за да слезе от нея в подходящия момент.

И се оказаха прави. Ердоган действително слезе от нея веднага, след като успя да отстрани политическите си противници, които не се придържаха към религиозните възгледи в армията и съдебната система. Оттогава целта на движението му е съвсем друга – към султанат. Започна пътешествието към времената на османското минало.

Турция се движи към миналото

В последвалите години никой не успя да спре Ердоган. Уверено и почти виртуозно той отстрани едно след друго препятствията по пътя си: протестите в истанбулския парк Гези, корупционния скандал, опита за преврат. През юни 2018 г. той въведе президентска форма на управление в Турция, която дава широки правомощия на държавния глава. По този начин бе създаден едноличен режим.

Днес Ердоган управлява в Анкара от новия, построен през 2014 г., президентски дворец с 1000 стаи. Мечтата му е 100-годишнината от Турската република през 2023 г. да ознаменува началото на неоосманската ера.

Тронът, на който седи, обаче, започва да се клати. През 2019 г. се появиха първите признаци, че мечтите на Ердоган може и да не се сбъднат.

Икономическата криза като начало на края

Властта на Ердоган се пропука за първи път през лятото на 2018 г., когато грешките му в икономическата политика започната да дават негативни резултати.

За да поддържа системата, базирана на шуробаджанащината, той наля пари в строителния отрасъл. Към днешна дата турската икономика е неефективна, намира се в състояние на криза и страда от силната зависимост на курса на националната валута. В Турция има висока безработица, особено сред младите хора. Недоволството на населението се засили след рязкото увеличение на цените на хранителните продукти, включително плодовете и зеленчуците.

По време на местните избори през март миналата година партията на Ердоган изгуби властта в най-големите градове на страната. Най-болезнена за президента беше победата на опозицията в Истанбул – най-големия икономически център на Турция с препълнена градска хазна. А президентът се нуждае от тези пари, за да запази властта си.

Който изгуби Истанбул, губи цялата държава

Ердоган не искаше да се помири с поражението. Той упражни натиск върху избирателната комисия и си осигури повторно провеждане на изборите.

Всичко, обаче, беше напразно. На сцената се появи нова политическа звезда – Екрем Имамоглу. Социалдемократът не изгуби присъствие на духа и на всички нападки на Ердоган реагираше с усмивка.

Той спечели убедителна победа при повторните избори в Истанбул срещу кандидата на управляващите – бившия премиер Бинали Йълдъръм. Имамоглу е много популярен и според мнозина има всички шансове да стане президент.

Натиск от всички страни

Още една причина за поражението на президентската Партия на справедливостта и развитието на местните избори беше стратегията на Ердоган за разделение на обществото. Различните опозиционни партии – ислямисти, националисти, социалдемократи, либерали, независимо от политическите си различия обединиха усилия за победа срещу общия противник.

Позициите на Ердоган отслабват и в собствената му Партия на справедливостта и развитието, която през последните години загуби около 1 млн. членове. Някогашните съратници на президента – бившият премиер Ахмет Давутоглу, бившият финансов министър Али Бабаджан и бившият президент Абдуллах Гюл, я напуснаха и създадоха собствени партии и на следващите избори ще привлекат на своя страна част от консервативния електорат на Партията на справедливостта и развитието.

Благодарение на способността си да преодолява кризи и на силата на волята си, за 16 г. Ердоган успя да се превърне в „султан” на Турция. Като си даде почти монархически правомощия, той очакваше, че ще седне необезпокоявано на своя трон. Но през 2019 г. започнаха неочаквани промени и много фактори сега работят срещу него.

Освен това датата, която ще бъде чествана през 2023 г., е столетието от създаване на съвременна Турция – празник, напомнящ за премахването на султаната. /БГНЕС

————

Даниел Белют, наблюдател на „Дойче Веле“.

DW.COM