Балкани, Свят

Ципрас: Присъединяването на Северна Македония към ЕС ще даде силен сигнал

В следващите няколко дни Европейският съвет ще реши дали да покани Северна Македония за започване на преговори за присъединяване към ЕС.

Това решение ще покаже дали блокът може да бъде толкова смел, колкото младата, динамична балканска страна, която чука на вратата му. Изборът ще бъде дали Северна Македония и Западните Балкани да бъдат прикрепени твърдо към ЕС или Брюксел ще рискува да ги потопи в нова криза и ще даде сигнал, че болезнените реформи не са възнаградени.

Решението на ЕС – вече веднъж отложено – ще бъде от решаващо значение не само за стабилността на страната и региона, но и за това, какво самата Европа казва за себе си, за своята надеждност и за какво се бори.

ЕС има възможност да докаже, че е доверена сила за мир и икономически растеж. Решението за започване на преговори за присъединяване би било категоричен отговор на силите, които целят да потопят Европа – и Балканите – обратно в национализма, едностранността и разпокъсаността.

В крайна сметка споразумението от Преспа, подписано на 17 юни миналата година от външните министри на Гърция и Северна Македония Никос Коциас и Никола Димитров, направи повече отколкото отваряне на перспективата за членство в ЕС за Скопие. То подчерта значението на самия европейски проект в един от най-трудните му моменти.

Когато премиерът на Северна Македония Зоран Заев и аз преминахме границата между нашите страни на Преспанското езеро в онзи ден, най-смиряващата мисъл, която споделихме, беше за многото човешки животи, изгубени по нейните брегове. Мнозина забравят, че спорът, който ни раздели за 27 години, има своите корени в две кървави балкански войни, които се водят за разделянето на географския район на Македония. Той обхваща както двете световните войни, така и гръцката гражданска война и Студената война.

Постигането на споразумението изискваше силна политическа воля, сериозни дипломатически усилия, високо ниво на взаимно уважение и откровен диалог, които трябваше да поддържаме и защитаваме през много трудни завои. Перспективата за присъединяване към ЕС беше неразделна част от разговорите и мощна сила за получаване на подкрепа за сделката.

Нашият успех подчертава значението на двустранната и многостранната дипломация. Специалният пратеник на ООН Матю Нимиц изигра жизненоважна роля, която отразява трайния капацитет на организацията за разрешаване на конфликти. Споразумението не беше сключено като резултат от военно поражение, принуда, намеса от трети страни или едностранни действия.

Но имаше времена в историята, когато подобни събития не бяха рядкост. Така че ние не можем да бъдем самодоволни от регионалните предизвикателства, пред които е изправена Европа. Между 2014 и 2017 г. всички видяхме последствията от решението да се замрази по-нататъшното разширяване на ЕС.

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер правилно предупреди: „Ако не успеем да превърнем Западните Балкани в нови страни-членки, отново ще изпитаме същите проблеми, пред които бяхме изправени през 90-те години.“ Тяхната интеграция „е инвестиция в сигурността на ЕС, икономическия растеж и влиянието“, каза той.

За щастие признаването на тази реалност накара ЕС да потвърди отново своята подкрепа за „Солунската програма“ – договорена през 2003 г. – за постепенно интегриране на Западните Балкани в Съюза на среща на върха в София през май 2018 г.

Освен това започването на преговори за присъединяване би означавало подкрепа за народите на две държави, които решиха международен спор, преодолявайки други големи пречки. До средата на 2017 г. Северна Македония преживя дълбока – и понякога насилствена – политическа криза с междуетническо измерение. Гърция издържа най-тежката икономическа криза в Европа и прилага мерките за икономии на ЕС и МВФ с тежки икономически и социални последици.

През 2015-16 г. и двете страни бяха изправени пред най-голямата европейска бежанска криза след Втората световна война. Гърция излезе от икономическата криза, като същевременно се утвърди като стълб на мира и стабилността в бурния регион. Северна Македония изпълни ангажиментите си по въпросите на правата на малцинствата, допринесе за добросъседските отношения и регионалната стабилност и направи реформите, свързани с нейната съдебна система, обществената администрация и борбата с организираната престъпност, според доклада на Европейската комисия за 2019 година.

В този изключително важен момент, положителното решение на ЕС ясно ще даде сигнал на народите на Европа, на Балканите и извън региона дори, че провеждането на смели реформи, отхвърлянето на национализма и компромисите за разрешаване на различията въз основа на взаимно уважение си струват цената.

Периодът в европейската история, когато Балканите са били катализатор за разделение и войни е приключила. Време е регионът ни да се превърне в катализатор на мира. Той може да бъде символ на европейската визия и сила, от които се нуждае днес общият ни проект, повече от всякога.

——————————————–

Алексис Ципрас, премиер на Гърция от 2015 до 2019 г., Файненшъл таймс

DW.COM